21 януари – на този ден в България почитаме всички онези специалисти, които помагат на живота да се появи на белия свят. Всеки от нас дължи благодарност на акушерките, акушер-гинеколозите, неонатолозите и всички специалисти, които работят в отделенията за грижи към родилката и бебето. Денят на родилната помощ се празнува от 1951 г., когато с указ на Народното събрание е определена датата 21 януари в съответствие с празника Бабинден (по стар стил).
Традицията
Празникът започва рано сутринта с тържествени ритуали във всички АГ отделения на болниците и клиниките в страната. Лекарите и акушерките разчупват питка с мед, като за празника има и специално наричане, което гласи:
"Тая година, които са родили, догодина да повторят, пълните да са изпразнят,
празните да са напълнят. Амин!"
После се извършва и ритуалът по измиване ръцете на акуширащите, като им се дарява сапун и кърпа. А тези, които с Божията благословия и с тяхна помощ наскоро са посрещнали на бял свят децата си, отправят своите благодарности към хората в бели престилки.
"Щастието в професията – то е като соленото и сладкото, човек сам избира от кое да опита, защото се редуват моментите на щастие и трудностите, но ние обръщаме внимание на щастливите мигове и така те се умножават" – казва акушерката Надежда Стаменова от болница "Надежда" в ефира на БНР-Радио София. Колегите ѝ я определят като изключително отдаден специалист, който търси модерен подход за помощ на бъдещите майки и новородените. Самата тя разказва, че професията ѝ е уникална: "Не самото медицинско обгрижване, а това че ти си там и се докосваш до новия живот, до началото на щастието на хората – това я прави различна от всички останали".
Често в болницата при нея идват българи, живеещи буквално на другия край на земното кълбо, но се връщат, за да родят детето си вкъщи, в България. "Това за нас е голямо признание, – добавя надежда Стаменова, – защото колкото и да сме черногледи, в България грижата за българската жена, бременната, бебето е на добро ниво в повечето родилни отделения в страната."
21 януари е празник и в забързаното ежедневие на д-р Емил Абаджиев, нaчaлниĸ нa oтдeлeниeтo пo aĸyшepcтвo и гинeĸoлoгия в Многопрофилната болница в Търговище. Отдал на професията повече от 30 години, д-р Абаджиев казва, че най-удивителното в неговата работа е да видиш как жената възприема факта, че е станала майка. "Начинът, по който жената се обръща към бебето си е умилителен и това е моментът, който ни изважда сълзи от очите", казва докторът в интервю за БНР Шумен:
"Моите родители са лекари – баща ми е акушер-гинеколог, майка ми дълго време завеждаше неонатологичния сектор, а после педиатричното отделение в нашата болница. Като се замисля, аз не познавам друг живот, освен сред хора от тази професия. Родителите ми и днес са доволни, че аз съм лекар. Никога и в никакъв случай не са ме насочвали конкретно към наследствената медицинска професия, може би защото са били наясно с трудностите, които е трябвало да преживея. Винаги са ме стимулирали да чета, да се развивам, да бъда критичен към това, което виждам и което прочитам, много са ми помогнали. За моя син като баща искам да намери своето място в живота и да бъде щастлив с това, което избере да прави."
Д-р Емил Абаджиев скромно определя себе си като човек, за когото няма какво друго да се каже, освен че отделя малко време за семейството и много повече за работата си. Най-дългите му отсъствия от работа са за един уикенд, когато отскачат до някой град в България, за да види нещо ново от красотата на родината ни. Щастлив е, че има съпруга, която го подкрепя и се грижи за семейството:
"Наистина жените са пазителите на семейството. Те са хората, които го организират, сформират и успяват да накарат другите около тях да се чувстват комфортно. Аз съм щастливец, че имам такава съпруга. А за това откъде черпя енергия – винаги съм смятал, че има неща, които трябва да бъдат свършени и дребни хленчения от типа – колко съм уморен сега, в лекарската професия няма. При нас понякога се касае за ценни минути и не можеш да си позволиш да си уморен. За да можеш да помогнеш на хората, които идват при теб не от удоволствие, а от необходимост, ти трябва да си адекватен на ситуацията. Трябва да си достатъчно усмихнат, бодър, доста смел, понякога малко по-консервативен, но трябва да успееш да помогнеш. Имал съм много пъти възможност да сменя болницата в моя град Търговище с по-престижно място, но не мисля, че това би било по-полезно за мен, а и знам, че имам дълг към мястото, в което съм израснал. И ако мога да помогна с нещо на хората тук, то е професията, това, което правя най-добре."
Текст: Гергана Манчева (използвано е интервю на Ивелина Иванова, БНР-Шумен)
Снимки: БГНЕС, БНР, личен архив, pixabayНа 21 нември от 10:00 часа италианският майстор-готвач Даниеле Приори, заедно с 10 млади хора с интелектуални затруднения ще приготви италиански обяд в Дневен център „Светове“ на Фондация „Светът на Мария“. Приори и младежите ще сготвят по неаполска..
В Пекин беше подписан Меморандум за сътрудничество между сдружение „Клъстер Тракия икономическа зона“ и Шънджънския политехнически университет (Shenzhen Polytechnic University (SZPU)). Подписи под документа положиха Катя Стайкова, изпълнителен директор на..
Във вторник от северозапад през страната ще премине студен атмосферен фронт. Дъжд ще вали на много места в западните райони и Дунавската равнина, а по високите полета на Западна България и Предбалкана бързо ще премине в сняг. Валежите още в сутрешните..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..