На 27 декември миналата година за първи път български научноизследователски кораб – "Св. св. Кирил и Методий", се отправи към Световния океан, за да достигне до Антарктида в рамките на поредната 31-ва българска антарктическа експедиция. 

В момента корабът плава през Атлантическия океан по пътя си към втората междинна спирка от рейса до остров Ливингстън – Мар дел Плата в Аржентина. Очаква се екипажът да пристигне там в началото на февруари, духът на моряците е приповдигнат, съобщи кап. III ранг Христо Христов за БТА.

Българската полярна база се намира на остров Ливингстън и носи името "Св. Климент Охридски". Тя е основана през 1988 г. на 130 м от брега на вътрешния залив Емона, който пък е в район, използван за трансфер на персонал и товари с надуваеми лодки. Лятно време оттук протича Резовският поток, осигуряващ необходимото водоснабдяване.

• Вече 35 години България е единствената балканска държава с база на Антарктида

Полуостров Варна, ледник Калиакра, планина Тангра, нос Ботев и връх Левски, това са част от многото български названия на географски обекти, разпръснати из остров Ливингстън. Точно преди 20 години  тогавашният президент Георги Първанов издава указ, с който се дават български имена на тези обекти. Със същия указ се именуват и други места на острова, като Видинските възвишения или Мелнишкият хребет, полуострова Рожен, върховете Симеон, Св. Кирил, Тервел, Габрово, Елена и Шабла, ледниците Пещера, Сопот и Сребърна, рида Велека, нос Самуил, хребета Левски и др.

България е обявена за антарктическа държава, след като през 1978 г., подписва Антарктическия договор без право на глас. През 1998 г. страната ни е приета за постоянен член на организацията и заедно с още 26 държави има право на вето по всички въпроси, отнасящи се до съдбата на тази една десета част от планетата.

• Вече 35 години България е единствената балканска държава с база на Антарктида

• Антарктида и нейните невидими обитатели провокират интереса на младите български учени

За пръв път географски обекти на Ледения континент са били именувани с български названия още през 1996 г. Тогава с президентски указ хълм на остров Ливингстън получава името Синеморец, друг връх пък е наречен на старата ни столица Плиска. По това време на картата на Антарктида се появява и връх Хемус, което е някогашното наименование на Стара планина, както и плато Балкан. Година по-късно са кръстени ледник Търново, ледопад Руен и седловина Несебър…

Най-новите български географски имена на Антарктида са от 2021 г., когато с указ на държавния глава Румен Радев бяха именувани десет географски обекта на острова. Сред тях са заливите Голям и Малък сечко, както и бряг Баба Марта. А брегова ивица вече носи името на Анка Ламбрева – първата българка, прелетяла в самолет над Ламанша и първата българска околосветска пътешественичка.

Вижте още:

• „Антарктическа кухня“ – „вкусен“ разказ за живота на полярните учени

• Иглика Трифонова проучва човешките отношения на Ледения континент

• Теодосий Спасов за музиката на Антарктида

Съставил: Венета Николова