Ден след Богоявление на 6-ти януари, православната ни църква отбелязва Събор на св. пророк Йоан Предтеча и Кръстител Господен. В страната ни, празникът е известен като Ивановден, на който празнуват над 347 хиляди именници.

В прослава на св. Йоан Кръстител, православната църква е определила шест дни в годината, както и всеки вторник, а най-тържественото му отбелязване е днес, когато се възпоменава най-важната мисия на живота му – да подготви пътя пред Спасителя и да извърши Кръщението Му.

В България, заедно с Йордановден, това са най-почитаните зимни празници, които народът ни свързва с очистващата сила на водата и новото начало. Така например, в павликенското село Караисен празникът се отбелязва с единствения за страната ни обичай - Иванови влачуги. На този ден всички именници, младоженци, моми и ергени се дърпат към чешмата, за да бъдат изкъпани за здраве. Друг интересен народен ритуал е "Къпанки", в село Реселец, община Червен бряг. Там обичаят за здраве датира от древни времена и е запазен единствено в това населено място. Според поверието, носачи пренасят срещу заплащане през местната река Ръчене всички Ивановци ергени, както и моми. Който обаче не си плати, го топват във водата. След като ги пренесат през реката, на отсрещната страна е подготвена почерпка, с котле с червено вино, греяна ракия, мезета и прословутия реселешки воден лук.

Според поверието, който се къпе на Ивановден, не боледува цяла година.