Всяка година, в навечерието и на самото Богоявление (на 5 и 6 януари), във всички действащи храмове и манастири на Българската православна църква се извършва така наречения Велик водосвет, при който се прави освещаване на водата. Тайнството, чрез което се измолва Божието благословение над водата и очистването и освещаването на приемащите я, припомня Христовото кръщение в река Йордан, известно още като Йордановден.

Първите последователи на Христовото учение кръщавали новите членове на Църквата в пасхалната нощ, защото в същността си "кръщението" е тайнствено участие на човека в смъртта и Възкресението на Иисус Христос. Чрез "подобието" на смъртта – в кръщелния купел, кръщаваният се съединява с Възкръсналия Господ, Който със смъртта Си побеждава неговата смърт. Чрез Светия Дух, който освещава тайнството, Бог дава опрощение на греховете на вярващия и сила да побеждава всяко зло. По този начин пречистващата сила на водата, която символично отмива греховете, подготвя душата за единението с Бога, чрез тайнството "кръщение".

"В древната Църква, през първите векове, християните са се кръщавали само няколко дни в годината, а не както сега – всеки ден – отбелязва отец Божидар Маринов от столичния храм "Въздвижение на Светия Кръст Господен". – Това били Пасха, Петдесетница и Богоявление и всъщност денят, преди Кръщение Христово, тези които се подготвяли за кръщение били хилядно множество. На 5 януари те били кръщавани и оттогава останал обичаят да се извършва Велик водосвет, в спомен на тези кръщения. На 6-ти отново има Велик водосвет, а осветената вода се нарича Богоявленска. Пази се цяла година и се ползва, когато се нуждаем от духовна подкрепа. Св. Йоан Златоуст я нарича второ причастие, защото не може да бъде пита случайно, а с нужната подготовка и благоговение. Трябва да я взимаме на гладно, за да поемем Светите дарове на Духа, с които е осветена."

Оттогава е останало и правилото на този ден (5.01) да има строг пост, освен, ако не се пада събота или неделя. Този еднодневен пост слага край на десетте дни, от Рождество Христово до Водици, през които Църквата благославя да не се пости, за да празнуваме Раждането на Спасителя. На самото Богоявление не се пости, защото е голям Господски празник.

И в двата дни – на Водици и на Богоявление службата е тържествена, а водоосвещаването се извършва след края на литургията.

Според Новия завет, когато Иисус Христос отива при Йоан Кръстител и се потапя във водите на река Йордан, той освещава цялото водно естество, освещавайки реката. Затова и на самия празник, както и в навечерието му, се счита, че във всички водоеми водата е осветена, чрез Великия водосвет.

"Но най-важното в това Кръщение е, че в този момент се разкрива и самият Бог – подчертава отец Божидар. – Гласът Му проехтява с думите: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е моето благоволение." В този момент ние виждаме изпълнението на обещанието, което Бог е дал на човека, че ще му изпрати Спасител. С раждането си Христос дойде на земята, но някак незабележимо. Овчарите Го видяха, както и мъдреците и някои други хора. А сега той е показан пред цялото общество и започва Неговото обществено служение. От една страна ни се разкрива Бог, но тайната Му не може да бъде разкрита, защото Бог е непознаваем по същността си. От друга страна, още по-трудно става възприемането, защото старозаветният човек не е подготвен да види Бог, но самият Той посочва Сина Си и ние трябва да Го разпознаем като Бог. Това всъщност е Великата тайна, която е представена на човека да живее с нея и с този живот, който Бог му даде.“

По този начин, чрез Богоявление, се поставя началото на Новия живот за Христовите последователи, които са призовани да следват стъпките на своя Спасител.