За втора поредна година народно читалище "Васил Йорданов – 1942“ в с. Нова Черна, община Тутракан, провежда конкурса „Сурвакницата – традициите са живи“. Целта е да се съхрани изработването на автентични сурвачки, с които в първите часове на Новата година деца или ергени обхождат къщите с пожелание за здраве, щастие и плодородие, да се популяризира обичаят „сурвакане“ и да се издирят съпътстващите го обредни наричания. Идеята ясно показва, че дори и пандемията от коронавирус има своите положителни страни.

"Преди 2 години, по време на пандемията, когато не можеше да се събират много хора на едно място, търсихме вариант да продължим нашата дейност по поддържане и популяризиране на старите обичаи, и тогава ни дойде идеята за сурвакницата – обяснява Валентина Георгиева, секретар на читалището. – Тя може да се изработва и индивидуално, да се изпрати, за да се види и затова решихме да възродим и съхраним тази традиция – на сурвакницата и сурвакането като обичай, за да може да се предаде на новите поколения.“

• „Сурва, весела година…”

Тази година за конкурса са получени 60 сурвачки от 13 области на страната. Украсените дрянови клонки са изработени както от отделни участници, така и от цели групи деца. Според регламента, участниците изпращат автентични сурвакници, характерни за населеното им място, а едно от условията е магическата пръчка да е украсена с естествени материали, типични за дадената област.

"Постарали са се много, има изключително красиви и оригинални сурвакници и послания – продължава Валентина Георгиева. – Оказа се, че във всички фолклорни области на България има почти еднакви автентични материали. Всички сурвачки са изработени от дрян, но са с различна форма, украсяват се главно с бяла вълна и червени и зелени вълнени конци, пуканки, сушени плодове, сушени чушки – разказва за най-често срещаните материали Валентина Георгиева. Срещат се и по-редки елементи в украсата: – На някои има закачени цели орехи, житни класове, царевични или бобени зърна, тиквени семки, чесън, кравайчета, кърпички, чемшир, дори сушени портокали. И всеки елемент в украсата има своя символика, понякога различна в отделните области. Няма ясно разграничение, явно материалите навремето са били почти еднакви в цяла България.“

Едни от най-красивите и впечатляващи сурвачки, изпратени за конкурса, са тези със сурвакарските торбички. А наричанията, съпровождащи обичая „сурвакане“, носят най-важните послания: 

"В цялото наричане това е главното – здраве и берекет за стопанина и семейството през цялата следваща година. Получихме доста интересни обредни наричания, които изпълняват сурвакарите, но нашето засега си остава най-оригинално - смята Валентина Георгиева:

Хей, другари сурвакари!

Хей, юнаци със калпаци!

Дрян е цъфнал на поляна

с чудна хубава премяна.

Всяко клонче посребрено,

всяка пъпка позлатена

с бял варак и мразовина.

Сурва, весела година!

Едро жито по хамбари,

тлъсти агнета в кошари,

руйно вино по мазите,

мед и восък по пчелите.

Сурва, весела година!

До година, до амина!

И за много години!“