Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Френският социолог Доминик Волтон пред Радио България:

За (не)комуникацията и диалога между Източна и Западна Европа

„Пъстротата на езиците е най-важната политическа битка, наред с екологията“

Доминик Волтон
Снимка: uni-sofia.bg

Доминик Волтон, френски социолог и автор с внушителна библиография в областта на комуникацията, технологиите, глобализма, изграждането на Европа и културното многообразие, беше в България за откриването на българското Бюро на научното списание “Ермес” /HERMES/, което основава през 1988 г. и ръководи и до днес.

По думите на Волтон, през 35-годишната си история списанието се опитва да подложи на интердисциплинарен анализ комуникацията във връзката й с човека, технологиите, културите и обществата, давайки трибуна на 2000 автори. На открити лекции в Ректората и в Журналистическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ гостът изложи тезите си за комуникацията като непрекъснато договаряне, неизмеримо по-сложно от информацията и независимо от скоростта на технологиите. А също и възгледите си за Европа, в която не се разбираме, но непрестанно говорим.

В интервю за Радио България Доминик Волтон обясни смисъла на въведеното от него понятие “некомуникация” /incommunication/ – условие за съжителство, противопоставено едновременно на комуникацията и на акомуникацията /acommunication/, радикален отказ от комуникация, който може да доведе единствено до война и насилие. В епохата на свободата на словото и медиите днес е много по-лесно да говорим, но не и да се разбираме. Тук се намесва некомуникацията. Опитваме се, но не можем да се разберем, затова преговаряме.

Общуването ни до голяма степен минава през стереотипи:

Стереотипът е карикатура на събеседника, пречка за комуникацията, но без стереотипа не мога да заговоря другия, защото той не прилича на мен. Езикът и културата му са други. Стереотипът ни пречи да се разбираме директно, но чрез него успяваме да кажем нещо на някого”,обяснява Волтон.

Не по-малко сложен е изпъстрения с клишета бюрократичен език (langue de bois), който е неистинен, но е индиректен начин да си говорим, необходимо условие за диалог. “Трябва да се критикуват стереотипите, както и бюрократичният език, но да не бъдем толкова наивни да си мислим, че можем да си говорим свободно.”

А как протича диалогът между Източна и Западна Европа?

“Комунизмът е разделил Eвропа на две. По време на 60-те години комунизъм, в Западна Европа има свобода и демокрация. Струва ми се, че обединяването след 1990 г. не преминава добре, защото източноевропейците не разбират напълно какво се е случило на Запад. И най-вече Западна Европа не проявява достатъчно любопитство към всичко, което е направила Източна Европа и съпротивата й срещу комунизма. Необходими са усилия и от двете страни – Източна Европа да проумее, че историята й е различна, а ние в Западна Европа да разберем историята на Източна Европа, да не бъдем толкова арогантни.“

Eзиковото многообразие е изключително важно за Доминик Волтон, който е превеждан на 23 езика, и според когото “преводачът е проводник на различия” /passeur de différences/. Пъстротата на езиците всъщност е най-важната политическа битка, наред с екологията, защото е предпоставка за културното многообразие. Родните езици трябва да бъдат съхранявани, иначе след време ще назреят идеологически и политически конфликти. 

В този сложен контекст се вписва и обединена Европа, която за Доминик Волтон е утопия. „Карта на света, която не включва Утопия не заслужава никакво внимание“, пише Оскар Уайлд, но не откриваме ли тук парадокс, защото основното качество на утопиите е, че не съществуват?

“Вярно е – отговаря ни френският социолог. – Утопията не съществува, но прави възможен напредъка на хората. Европа е добър пример. 27 страни сме, не се обичаме особено, имаме много спорове и история, пълна с насилие, и въпреки това се опитваме да изграждаме общност и успяваме. Урокът, който ни дава тя, е скромен – съграждаме я, макар да не се разбираме. Но същевременно ни дава и невероятен урок за утопиите, защото въпреки трудната комуникация, успяваме да разговаряме и да правим нещо заедно. Утопията е необходима в политиката.”

Снимки: uni-sofia.bg

По публикацията работи: Михаил Димитров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Лекторатите по българистика имат важна роля за "запалване" на интереса към България по света

Над 30 българисти от единайсет страни се събраха на двудневен форум в София и Пловдив, посветен на кирилицата, за да представят последните си достижения в изследването на Кирило-Методиевото дело и да напомнят, че българската средновековна култура е..

публикувано на 28.06.24 в 11:30

По съседски: Събития с балкански адрес

Скопие твърди, че България няма проект за жп връзка по Коридор №8 Изграждането на жп линията от Крива Паланка до България по Коридор №8 може да загуби финансирането от ЕС, поради непроведени търгове и несключени договори. Това пише в..

публикувано на 28.06.24 в 10:30
Доц. Росен Калпачки

България е сред страните с най-много жертви на инсулти в ЕС

В България умиращите от инсулт са четири пъти повече, в сравнение с останалите държави в ЕС, сочи доклад на Европейската комисия от 2021г. През 2023 г. в страната ни са регистрирани 45 хиляди пациенти с инсулт, от които над 5500 са починали..

публикувано на 27.06.24 в 19:58