Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Коледарската традиция на с. Пиргово възпява герой, паднал в битката при Косово поле

Снимка: Facebook/chitalishte.pirgovo

Празнуването на Коледа е сред най-важните и най-дълго чакани дни в годината. След усилената работа по прибирането на реколтата през есента и подготовката за зимата, късите и мрачни дни на декември сякаш просветляват с подготовката за Коледа.

Рождественските празници са времето, което българинът предпочита да прекара у дома, близо до огнището и до семейството. Задължително домът трябва да е украсен с коледно дърво, а традицията повелява на Бъдни вечер във всеки български дом да ухае на хляб и тамян. Това е магическо време на годината, хората вярват, че се случват чудеса, а с песен и наричания за здраве, плодородие и добър късмет по села и градове тръгват коледарските групи.

Традицията на коледуването е жива и има своите ентусиазирани продължители на много места в страната. Доказателство за това е мъжката коледарска група от русенското село Пиргово, скътано под високите брегове на р. Дунав. Местните жители с гордост разказват за своя уникален коледен обряд, който заслужава специално внимание.

Открай време пирговчани живеят с труд и голяма привързаност към всичко, което са посадили и съградили. Хубави лозя, просторни градини и здрави къщи и пчелини. Подготовката за Коледа в селото започва още от Игнажден, когато според народното поверие и както се пее в песните "Божа майка се е замъчила да си роди млада Бога".

Сутринта преди Бъдни вечер жени от Пиргово се събират, за да накичат т.нар. ела, която е основен атрибут на местната коледарска група. Тя ще се носи от царя, както тук наричат предводителя на коледарите. Елата за коледарите в с. Пиргово се приготвя от стръкове чимшир, закрепени върху дървена основа, а на върха ѝ се поставят червени ябълки за здраве.
Под тях са краваите, изпечени с формата на кошарата, в която се събира стадото. Коледният кравай тук се дава за късмет, който коледарите трябва измолят с благословия и песен във всеки дом. Така украсената ела се прекадява с тамян от жените и чак след това тя може да бъде предадена на коледарите. Пак в дома се замесва и обредния кравай за коледарите, който в Пиргово наподобява слънцето, символ на светилото, което дава живот и сила на всяко земно създание. Отгоре върху хляба-слънце се поставят символи като с лоза с грозде, пиленца и житен клас.

Още по светло стопанинът на дома в Пиргово трябвало да отиде в гората, за да отсече дебело дърво, което да запали вкъщи и да гори в нощта на Коледа. Дървото по нашите земи се нарича бъдник и е още един от символите на новото слънце, което в традицията ни се ражда на Коледа.

Дъхът ни спира обаче от думите на една песен, изпълнявана от коледарската група на с. Пиргово. Колкото и да е разнообразен коледарският репертоар по българските земи, подобна песен не сме чували никъде. В нея са разказва за български герой, който загива в битката при Косово поле – трагичен епизод от османското нашествие на Балканите. До битката се стига, след като през 1385г. османците завладяват София и достигат до границите на Моравското княжество край река Морава. Никой не помни кой за първи път е запял тази песен в с. Пиргово, но пък всички мъже там знаят и припяват текста, защото той се предава като наследство от поколение на поколение.

"Песента разказва за момата, която отива и заварва нейния селски ерген ранен в битката при Косово поле. Тя предава легенда, но все пак тези събития наистина са се състояли, има ги като исторически факти" – ни казва настоящият предводител на коледарите от Пиргово Мирослав Янакиев.

"Това е стара мъжка песен, тя е по-различна с това, че се изпълнява конкретно за момата в семейството, което посещаваме, а песента е на историческа основа. Текстът в нея е следният: "Рано ми рани мома косовка, рано ми рани в неделя, че си запретна бели си скути, че си замеси бяла си пита, бяла си пита, вита погача. Че си напълни дор две ми стомни със студна вода и руйно вино. Че си отиде на Косово поле, на Косово поле, на бойно поле. Там да събира кръвта юнашка, кръвта юнашка във бой пролята. Там завари юнак Павлю, юнак Павлю селски байрактар, лява му ръка отрязана, лява ръка и дясна нога. Че му промива лютите рани със студна вода. Руйно си вино за комка дава, бяла си пита за нафора дава."

"Всяка песен е конкретизирана за член от семейството, една е за домакина, за момата, за стопанката – продължава Мирослав Янакиев. – Царят на групата казва благословията за дома, след това вече се дава хлябът и той също се благославя от коледарите. Но в групата всички са важни, това е масов, не е индивидуален обичай. В момента в групата сме 9 души, момчета и мъже между 16 и 64 години. Хубавото е, че има приемственост. На младите хора им харесва, това може само да ни радва. Когато наближи Коледа ние се събираме и обикаляме из цялото село. Надеждата е, че има много млади хора и деца в Пиргово, понеже е близо до гр. Русе и селото ни е живо, развива се богата културна самодейност, има много фолклорни състави. Така че коледарската ни група всяка година се подмладява, песните ни се пеят и ще успеем да съхраним традицията още дълги години в автентичен вид."

Чуйте повече в звуковия файл.


Повече за традициите в село Пиргово, свързани с Коледа ще научите тук и тук.

Още изпълнения на коледарската група от село Пиргово чуйте тук.

Снимки и видео: Facebook/chitalishte.pirgovo

По публикацията работи: Анна Фуцкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Елмалъ баба теке

Дервиши по нашите земи - легенди и мистерии витаят около текето на село Биволяне

Според османски документи  край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..

публикувано на 26.06.24 в 09:15

На Еньовден билките и водата добиват магична сила

Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..

публикувано на 24.06.24 в 04:30
Снимка: Регионален етнографски музей – Пловдив

Пловдив кани любителите на позабравени занаяти в Етнографския си музей

Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..

публикувано на 23.06.24 в 10:10