Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

През декември 1896 г. София за пръв път е озарена от лъчите на кинематограф

През една мразовита декемврийска вечер на 1896 г. софийската публика е притихнала в салона на хотел "Македония". Току-що е приключил хипнотичен сеанс на някой си проф. Мелинсон, който представя себе си като "професор по физика". Загадъчният чуждоземец е пристигнал в София още през октомври същата година, а серията му от спиритични и хипнотични сеанси е сред в най-обсъжданите събития в светската хроника по онова време. Но на въпросния 8 декември, мистериозният професор за пръв път демонстрира истинско чудо – "движеща се фотография". Публиката онемява.

Ето как в-к "Утро" коментира събитието на следващия ден:

"Г-н Мелинсон показва на любопитните едно ново изобретение на Едисона. Известно е, че фигурите на магическия фенер стоят неподвижни. Едисон е направил да се движат и меняват фигурите… Има още: играющи деца, парижкия семеен живот, един англичанин пуши тютюн, дим върви из лулата, налива бира в чашата си, най после един живописец бързо рисува английската царица, покланя се пред вас и излиза."

"След това той (проф. Мелинсон – бел.ред.) прави още едно представление с кинематограф на 10-11 декември в хотел "България", срещу царския дворец. И това е отразено в тогавашната преса. Попаднах на тези съобщения, тъй като до този момент, от повече от половин век, бяхме убедени, че първата кинопрожекция в България се е състояла в Русе през 1897. Оказва се обаче, че няколко месеца преди това София първа е била озарена от лъчите на кинематографа" – твърди изкуствоведът д-р Петър Кърджилов.


Заедно с доц. д-р Ирина Китова и Зорница Кръстева, той е автор на появилия се наскоро "Летопис на нямото кино в София (1896–1933)" с увлекателни текстове и над 700 фотографии, факсимилета и рисунки, проследяващи зората на българската кинематография. Кърджилов насочва вниманието ни към следния цитат от тогавашната преса, по повод чудноватите кинопрожекции на проф. Мелинсон:

Какво се вижда на екрана?

"Например пристанището на Варна се вижда цялото,след това пристига един параход и започва да излиза публиката из него в такъво множество, щото струва ви се, че цял мравуняк извира: цилиндраши, турци, дами, коя от коя по хубавици, деца, изобщо секакви екземпляри. След това, дохождат любопитни да гледат парахода."

Но какво означава всичко това?

"Това означава че през декември месец 1896 г. в България се показва филм, заснет у нас – на пристанището във Варна. Направих си труда да видя по това време какво е снимано на Балканите и се оказа, че освен че е първият филм заснет в България, това е първият филм, заснет на Балканския полуостров въобще. Защото той трябва да е бил направен или лятото или най-късно ранната есен на 1896 г., за да бъде показан в началото на декември в София" – заключава Петър Кърджилов.


В началото на ХХ в. в България пристигат и първите големи подвижни кина, подобни на съвременните циркове. Опъват се огромни шатри от сложна дървена конструкция. "С по 7-8 вагона са пренасяли тези материали из цяла Средна Европа, за да дойдат тук, на Балканите" – казва Кърджилов.

По това време киното било като днешната телевизия – гвоздеят на програмата били документалните хроники от световните събития, като руско-японската война от 1904-05 г. например.


А какво да кажем за първите стъпки на родната кинематография?

"Собствениците на първите стационарни кина у нас решават сами да заснемат филми и да не разчитат вече само на чужденци, които идват, снимат кратки хроники и си отиват" – разказва Петър Кърджилов. Така през 1908-09 г. в България са заснети първите родни хроники, за да стигнем до преломната за българското кино 1914 г.:

"В навечерието на Първата световна война се събират от ръководството на Модерен театър в София и решават да направят първия български игрален филм "Българан е галант". В главната роля на кинокомедията е Васил Гендов – тогава млад актьор, който впоследствие става режисьор на още 10 игрални филма. По този начин се поставят и основите на българската кинематография, а Гендов и неговата съпруга Жана Гендова изгряват като звездите на българското нямо кино" – казва в заключение Петър Кърджилов.

Снимки: личен архив на Петър Кърджилов


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05

Графити в Благоевград напомнят 20-годишната ни история в НАТО

Преди дни в Благоевград беше представен цветен графити-стенопис, създаден във връзка със 20-ата годишнина от членството на страната ни в НАТО. Стрийт-арт творбата може да се види на   ул. "Славянска" №65 и е реализирана с подкрепата на..

публикувано на 10.11.24 в 08:05
Тетяна Станева

Фестивалът "ОКО" има мисия – да покаже на българите какво става в Украйна

Повече от 100 филма, както и разнообразни дискусии по актуални теми очакват изкушените да научат повече за случващото се в момента в Украйна от първо лице. Петото издание на кинофестивала "ОКО" дава тази  възможност от 8 до 15 ноември, като за първи..

публикувано на 08.11.24 в 12:15