Почитаме света Анна – покровителка на майчинството

публикувано на 09.12.22 в 05:10

На 9 декември православната църква почита Света Анна

Снимка: архив

На 9 декември православните християни честват зачатието на св. Анна – майка на Богородица, потомка на Аароновия род.

Както е записано в житието на светите богоотци Йоаким и Анна, те дълги години нямали деца въпреки своя праведен и скромен живот.

Анна и Йоаким постоянно отправяли молитви към Бог да ги дари с рожба. Един ден Ангел Господен се явил пред Анна и я известил, че ще роди дъщеря Мария за спасението на света. Чувайки тези думи, тя дала обещание, че ще посвети момичето на Бога. Сторила го, заедно със съпруга си, въвеждайки 3-годишната си дъщеря в храма.

Народният празник на същата дата се нарича Света Ана Зимна, както и Анино зачатие, Анино зачакье, Янино зачатие, Анинден, Аньовден. А светицата се приема за покровителка на бременните, на майчинството и децата, на брака и семейството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.

Според поверието от днес започват родилните мъки на майката на Богородица. Затова младите и бременните жени не трябва да работят, за да родят по-лесно. В традиционния ни календар празникът се свързва и с нарастването на деня, тъй като по стар стил е бил отбелязван в най-краткия ден от годината (22 декември), след който денят започва да нараства ˮс по едно просено зърно“. В някои селища на Северозападна България вярвали, че на 9 декември завършват Вълчите празници – период опасен и пълен със забрани. В Търновско майките не работели, за да не боледуват децата им.

Същият празник почитали и в Странджанско, но на 22 декември. Наричали го Света Ана или Тъйяна. Обичаят е особено богат в Западна България и някои райони на Южна България. Момите гадаят дали ще се омъжат през следващата година като ритуално ˮзасяват” житни зърна в ново гърне с вода. Топят и клонки от ябълка или вишна. Ако до Сурваки житото поникне и клонките се разлистят, това е добра поличба и момата ще се задоми скоро.

Народът ни вярвал, че на Света Ана Зимна магьосниците могат да свалят месечината от небето и я издояват, за да увеличат млякото на своя добитък или пак с магии да откраднат способността на кокошките да снасят яйца. Ето защо затварят домашните птици, а кравите предпазват, като мажат виметата с чесън. В тези езически ритуални действия има място и за мъжете – те не трябва да излизат извън селото, защото има опасност да ги омаят самодиви. На много места запалвали купчини с тор, за да прогонят злините. Жените раздавали за здраве жито и варена царевица.

Традиционната трапеза на този ден е постна, защото празникът попада в периода на Коледните пости. Своя имен ден посрещат и всички, които носят имената Анна, Анка и др.

Сега ви предлагаме песента „Анче ле“: „Анче ле, бяло момиче, пролетно кокиче… Стани ми, Анче, отвори. Две думи сладки да кажа, две думи сладки, любовни. Хайде, Анче, да се вземем, че сме си лика прилика като два стръка иглика…“ Пее Кайчо Каменов – един от най-известните народни изпълнители от близкото минало.