Растенията не са обикновени декоративни атрибути в дома и градината. Те са живи и дори "разумни" природни творения. Освен че са красиви и радват окото и душата, те могат да … си "говорят" и дори да общуват с хората, макар и по свой си начин. Как ли? Чрез по-високи от доловимите за човешкото ухо честоти. Доказва го научно изследване на младата агрономка Кристиана Опрева, реализирано съвместно с пловдивския Аграрен университет. Резултатите потвърждават изцяло теорията за "разумните растения" на учени и от други държави.

Българските изследователи успяват да запишат ултразвукови сигнали, чрез които растенията комуникират. "Ние чуваме от 1 hZ до 20 000 hZ , а те общуват на честоти над 20 000 hZ", разкрива Кристиана Опрева в интервю за БНР Варна. Научното изследване е отнело около 9 месеца и е било насочено върху поведението на 4 вида растения – мушкато и еписция от декоративните и лоза и ябълка - от аграрните. Някои растения могат и да ни се сърдят и да не искат да общуват с нас. Като например мушкатото.

"Като му разтриеш листата, то издава специфичен аромат. Чрез неговия мирис и растеж показва, че е живо. Нашето изследване установи, че ултразвуковите сигнали, които мушкатото издава са в широк диапазон - от 20 000 до 110 000 hZ. Ако не го поливаме и не се грижим за него, то изобщо може да не издава никакви сигнали и да не ни говори. Еписцията пък променя цвета си при допир и също има широк диапазон на звуковите сигнали, тя реагира като мушкатото, когато не се грижим за нея", каза Кристиана.

Интересен момент в изследването на аграрните растения е бил, когато откъсната клонка от лоза, престояла няколко дни във вода, също е издавала признаци на живот с ултразвукови сигнали, чрез които съобщила за болка. Друг пример - ако доматите са нападнати от вредител, те могат да ни "съобщят" това, за да отстраним тези вредители, твърди Кристиана. Според нея, ако се намери начин да бъдат чувани растенията, това ще бъде полезно за работата на агрономите и за хората, които се грижат за тях.

"Ако не ги отглеждаме правилно, ако не ги обичаме и не им говорим те реагират. Хората трябва да разберат, че на растенията трябва да се приказва и дори да се пее. Защото както ние хората губим стимул да живеем, когато средата не ни допада и си търсим нова, така е и при растенията. Просто трябва да намерим правилния път към тях, защото те са организмите, които ще помагат на нас да живеем, те ни дават въздуха, който дишаме.“

Следващият етап от научните изследвания на българския научен екип ще бъде насочен върху поведението на плевелите и как да те бъдат "разубедени“ да живеят на обработваемите земеделски площи, за да не се налага да ги скубем и унищожаваме. Междувременно Кристияна е успяла да подобри настроението и на група марули:

"Аз си направих опити в моята оранжерия с марули, на които им пея народна музика. Нейните ноти и октави им влияят положително. По този начин те се чувстват спокойни и си растат добре. Даже така можем и да уплашим някой вредител. Моите марули си растат перфектно", каза в заключение Кристиана Опрева.

Съставил: Венета Николова /по интервю на Иван Барбов, БНР Варна/

Снимки: БНР, Pixabay, zeleno-bg