Издигане в полето на природните науки, с дългогодишна изследователска дейност в областта на аналитичната химия, преподавател по органична химия в Югозападния университет в Благоевград – това е част от забележителната биография на доц. д-р Катя Лекова. Но признанията и успехите в областта на науката според нея не стигат, ако към тях не е добавено и специално послание към хората, днешните и бъдещите българи. А посланието на доц. Катя Лекова е едно - правете добро и дарявайте, само доброто се помни и стига до сърцата на хората.
Тъкмо на темата за дареното наследство е посветена новата ни среща с тази забележителна българка. В очите й не личи умора от натрупаните житейски премеждия с годините. Тъкмо напротив, тя черпи вдъхновение от успеха на своите предишни дела и продължава да работи в полза на обществото с още повече желание.
През 2018 г. доц. Лекова изпраща на благотворителен търг в Лондон своя картина, нарисувана върху стъкло с авторска техника, разработена лично от нея. Картината е откупена от благородник в британската столица, а спечелените пари са изпратени за деца в България. Макар и да няма високи доходи, като повечето хора в науката, Катя Лекова вярва, че направеното добро ни прави по-богати, затова и дарява известна сума на галерия „Прегърни ме“, за обучение на деца със специални потребности.
Поредното безценно дарение от дамата с аристократичен дух е изпратено на Историческия музей в град Поморие. Избрала е тъкмо музея в Поморие, заради добрата организация и професинализъм на хората там.
“През 2014 г. отидох да разгледам римска мозайка, разкрита в центъра на града. Посетих този музей и ме впечатли със своите колекции, с много експонати, а е само 25-годишен”- казва доц. Катя Лекова.
“Колекцията, която дарих, съдържа 28 експоната, свързани с нашия бит, култура и изкуство. Голяма част от нещата са изработени от моята майка, родена през 1911 г.. Един детайл от дантелата “поанлас”, изложен в музея, ме предизвика да даря там изработените от моята майка модели на такива дантели. Реших, че е добре да бъдат в музея, защото много добре илюстрират естетическата висота на българката от началото на м. в. Дантелата се е използвала за украсата на домовете на нашите родители точно преди около 100 години. През 30-те години на м.в. моята майка е учила в Стопанското училище в Дупница, много реномирано и популярно за времето си училище. А там, освен дантели, са изработвали и бродерия с фина китайска коприна. Иначе т.нар. дантела “поанлас” е позабравен днес занаят от вида художествено плетиво. Наподобява брюкселската дантела и е изработвана у нас още от времето на Възраждането. Особеното е, че при този вид дантела предварително се изработват тъкани или плетени ширити, а след това се съединяват по специален начин със шивашка игла. Използвали са се само бели конци, дантелата е трябвало да е бяла. Експонатите, които дарих на музея в Поморие вече са оформени в колекция и съм доволна, че по този начин успях да съхраня родовата памет, пък и това е частица от паметта на народа ни. А трябва да се обръщаме назад, защото там се вижда какъв е бил духът и битът на родителите ни, това ни е съхранило такива, каквито сме днес.”
Доц. Катя Лекова свързва красотата на предметите от бита, които е дарила в музея, с колорита на нашите фолклорни костюми, с които танцовите ни ансамбли покоряват сърцата на публиката по света. “Голяма гордост е, че всички ни оценяват като казват, че красотата и пъстротата у българите са ненадминати” – казва Катя Лекова.
“Затова и в работата, и в дарителството си, аз съм ръководена от тази мисъл - да съхраним нашите български черти и желанието да бъдем добри. Много е важно, човек когато прави нещо за общата кауза, той да не гледа какво ще получи в замяна. Поне в моя житейски път, да направиш добро, е идвало от вътрешно желание, а не от някакви интереси и подбуди. Стара българска приказка казва, че като направиш добро, трябва да го хвърлиш зад гърба си, да забравиш за него. А после съдбата ще се погрижи за теб сама. Това правило и днес е изпитано на практика, то работи. Помагала съм на хора и деца в нужда и знам, че добрината после се връща към теб, дори от там, където най-малко очакваш. Но дарителството може да се счита, че при мен е дори родова черта. Моите пра-пра дядо и баба - Яне и Стефания, са ктитори на Рилския манастир. В параклис вляво от Чудотворната икона там, те са изографисани в цял ръст тъкмо като дарители за това свято място. Те са дарили много злато на манастира още по времето на турското робство. Много се гордея с тях и водя да видят портретите им моите деца и внуци.”
Снимки: архив, Гергана Манчева, личeн архив на Катя Лекова
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..