"Всичко, което се случва сега в политическия ни живот, с това непрекъснато отиване на избори, прилича на преливане от пусто в празно. Като онези катерици сме, които тичат постоянно вътре в колелото, за да могат да изразходят излишната енергия. Ние по същия начин – пилеем безцелно народната енергия, парите на народа също." Такава е диагнозата на днешния ден на един творец, чиято основна задача е като през лупа да показва на обществото кривиците му.
Карикатуристът Ивайло Цветков избра емблематичната за най-новата българска история дата – 10 ноември, за да представи новата си изложба "Проверка на зрението". Тя представя портретна карикатура на политици, бизнесмени, спортисти, но общото е, че появата им на белия лист е свързана конкретно с някакво събитие. А събитията в българския политически живот сякаш се повтарят в забързан ритъм:
"Въпреки че проведохме пет избора само за година и половина, (от април 2021 г. – редовни парламентарни избори, избори “2 в 1“ през ноември 2021 г. и през октомври т.г. поредните предсрочни парламентарни избори) резултатът накрая е един и същ. Сега виждаме страх у всички да поемат политическа отговорност, всеки се дърпа от другите и отказва да направи коалиция и така вървим от избори към избори“ – посочва художникът, чиито почерк е разпознаваем с цветните и подсилени детайли в карикатурите на неговите герои.
Повечето от карикатурите и шаржовете не са направени специално за настоящата изложба, а са емблематични за последните 23 години от творчеството на автора. Сред тях обаче се открояват едри, знакови персонажи от миналото и днес, например в цял ръст присъстват великия комик Чарли Чаплин, бившият министър-председател на България Бойко Борисов, представени са Владимир Путин, Ангела Меркел и много други.
"Но светът е много шарен, не е само политика, а има много талантливи хора, които заслужават и се радват, когато са увековечени в карикатура с техния образ" – казва известният наш карикатурист Ивайло Цветков:
"Аз рисувам за вестник и творчеството при мен е ежедневие. Политическите карикатури са неотменима част от работата за вестника, така че рисувам и по задължение. Но така е до обяд, а следобедно време – е, не всеки ден, разбира се, – когато ми е приятно да седна, тогава правя някаква карикатура, но вече за душата, по-художествена, каквато на мен ми харесва. Защото политиката втръсва на човек. Например едно правителство, ако се задържи пълен мандат, след това то вече не е интересно за карикатуриста. Сега за година-две минаха доста цветни хора през парламента и правителството. Цветни в хумористичния смисъл на думата, така и за нас беше по-интересно да ги рисуваме. Например Слави Трифонов, който се появи като метеор, мина и замина, малко като Халеевата комета. Този неговият паж Тошко Йорданов също. Ту се появява, ту се скрива Мая Манолова – тя пък е вечният кандидат за власт. Прибавят се и нови щрихи към старите лица. Но политиците са такава порода хора – много далечни за мен, аз не ги разбирам – то е ясно, че си имат конкретна цел, тя е да си живеят добре, да бъдат в светлината на прожектора, в центъра на събитията. Искат да са значими, важни, но много от тях са доста посредствени обаче амбициозни хора, което е особено опасна комбинация. Според мен това е бедата, че са с много недостатъци, но пък искат да са номер едно в дневния ред на държавата и да бъдат харесвани. А харесването сред нас, карикатуристите, е само по един начин – като си харесаш някого, това означава, че ще го нарисуваш така, че да му се доплаче, като се види на карикатура някъде из страниците на печата."
Иначе всеки, който е на обществената сцена подлежи на трактовка от страна на карикатуриста, смята Ивайло Цветков. От съвременните български и световни политици няма образ, към който той не би посегнал, за да го окарикатури. "Хората обичат да се присмиват на лицата, които гледат всеки ден от екрана, затова и изложбите с карикатури са успешни", казва художникът, който е носител на повече от 130 награди за творчеството си.
"Има някои политици, които не се харесват и се обаждат в редакциите, но това се случва много рядко, повечето си мълчат, не се обаждат. Но има и такива, които си правят колекции с карикатурите на себе си. Например бившият премиер Симеон Сакскобургготски. Или бившият омбудсман Константин Пенчев – при него имаше зала, в която си беше подредил колекция от свои карикатури, излизали във всички вестници. Иначе в страни като България личността на омбудсмана не е от най-значимите в държавата, но пък за него се появяваха карикатури. Даже той искаше да притежава оригиналите на карикатурите и не искаше да му ги подаряват, а си ги купуваше от авторите."
Снимки: Гергана Манчева, sbh.bgПремиера на спектакъла „Историята на Вълковото семейство, или преселници“ по романа на Константин Петканов „Преселници", ще се състои тази вечер от 19,30 ч. в читалище „Славянска беседа 1880" (малката сцена на театър "Сълза и смях", ул. Георги С...
Той е художник, но и философ. Обича да разказва истории в цветове, но и да слуша такива в мелодии. Той е Румен Статков и само преди дни, на 17 октомври, представи най-новата си изложба озаглавена "Танц" в галерия "Нирвана" в София. "Това са картини,..
Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български филми: "Мера според мера", "Лачените обувки на незнайния воин", "Аватнаж", "Вилна зона", "Време разделно", "Служебно положение..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..