Почти месец след като депутатите в 48-ия парламент положиха клетва, в България продължава управлението на четвъртия служебен кабинет, назначен от президента. Държавният глава Румен Радев провежда консултации с парламентарно представените политически партии, но най-вече им дава време за диалог, без който съставянето на правителство в рамките на раздробения 7-партиен български парламент би било невъзможна мисия.

За далновидност и разум призова политическите лидери и вицепрезидентът Илияна Йотова. По думите и, България има нужда от редовен кабинет, за да се поемат и на национално, и на европейско ниво достатъчно тежки ангажименти за реформи. “Напоследък желанието на думи да се направи кабинет е обратнопропорционално на действията“- констатира вицепрезидентът.

"Виждаме едни политически консултации, които по-скоро са имитация на пълнокръвен процес на договаряне за формиране на правителство. Отстрани изглежда, че никой не иска да вземе властта. Всеки калкулира своите печалби и загуби в процеса на договаряне и се опитва да максимизира своите печалби и да минимизира своите загуби, от гледна точка на следващите избори“ – отбеляза в интервю за БНР политологът Ралица Симеонова. – Очакванията са изборите да са скоро и тази мотивация детерминира хода и процеса на договаряне. Ситуацията в държавата обаче, изисква вземане на непопулярни решения, които имат негативни последствия за политическите сили, които ги вземат. Въпросът е кой е склонен да носи отговорност за непопулярните решения, които ще трябва да се вземат и напред"- смята тя.

Партиите, които биха могли да участват във всякакъв управленски формат са ГЕРБ и ДПС, защото единствени няма да понесат големи електорални щети. А до съставяне на кабинет, макар и неустойчив, може да се стигне при третия мандат, за който категорична заявка дават две партии – националистическата “Възраждане“ и най-малката парламентарна сила “Български възход“.

С резултатите от изборите на 2 октомври българското общество постави ясна задача към политическия елит – да загърби партийното его и да намери конструктивен диалог по приоритетните теми за обществото – справяне с бедността на фона на галопиращата инфлация и задълбочаваща се икономическа криза, съдебна реформа. 56% от анкетираните в последното проучване на агенцията „Галъп Интернешънъл“ искат формиране на правителство. Какво правят политиците обаче?

“Говорят си, седят заедно, свикват един с друг… Наближават празници, не им се занимава, така че може и да се получи нещо. Мисля, че шансът да има правителство не е по-голям от шанса да няма, но е по-голям от преди“ – коментира социологът от агенция „Галъп“ Първан Симеонов пред “Дарик радио“.

Търпението на обществото обаче е пред изчерпване. Преди дни двата най-големи синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа“ организираха протест с искания за ръст на доходите, компенсиращ инфлацията, която за година достигна 18,7%. Хиляди поискаха ръст на минималната заплата от 710 лв. до минимум 850 лв. от началото на 2023 г., повишение с минимум 13% на всички работни заплати в частния и бюджетния сектор през 2023 г. и пр. Тези промени обаче са възможни с приемането на нов бюджет за следващата година, какъвто служебният кабинет отказва да внесе, тъй като няма политическо представителство и мандат за провеждане на политики.

• Мащабен синдикален протест и автошествие в центъра на София

Социалното недоволство обаче би могло да окаже натиск за сформирането на редовен кабинет – тази теза изрази президентът Румен Радев по време на срещата си със синдикалните лидери в петък /11.11/.

“Това е малко порочен подход за съставяне на правителство – коментира от своя страна Ваня Григорова, икономически съветник в КТ “Подкрепа”. – Подобно нещо гарантира, че кабинетът ще бъде неустойчив. Ако не бъде постигнат минимален консенсус за приоритетите на държавата, опасявам се, че една евентуална коалиция ще има по-кратък живот от предходната. Ние все още имаме политически елит, който не осъзнава ролята си на водач през тежката криза, в която се намираме. Виждаме хора, които са склонни да угаждат на Брюксел и Вашингтон, но не и на българските граждани.”

“Съставянето на правителство с кратък срок на действие е възможно, ако партиите успеят да се договорят по някаква програма“ -  смята анализаторът Емил Соколов:

“За да се случи това, те трябва да имат консенсус по въпроси като правосъдната реформа и тази в КПКОНПИ, приемането на бюджет и инфлационните мерки. Евроатлантизмът не може да бъде панацея. Едно правителство не може да управлява само с фокус върху външната политика, неглижирайки вътрешните проблеми.“

Водещата парламентарна сила ГЕРБ може да получи подкрепа от ДПС и от „Български възход“, но това ще им нанесе сериозна репутационна щета. Ако третия мандат бъде даден на БСП, което е доста възможен вариант, ГЕРБ ще се изплашат от влизане в коалиция с тях, прогнозира анализаторът.

Евродепутатът от ЕНП Радан Кънев счита за удачна хипотезата за възможен кабинет с мандата на втората сила „Продължаваме промяната“ или с този на Демократична България, ако ГЕРБ подкрепят подобна конфигурация и осигурят необходимото мнозинство.

“Такъв кабинет може да консолидира външнополитическа позиция на България, позицията в ЕС и в НАТО по начин, който не е постиган от десетилетия насам. Това е изключително важно и за националната ни сигурност, и за икономическия просперитет, и за ролята ни в ЕС, която досега винаги е била плаха и пасивна. Такова правителство би могло да реализира умна финансово-икономическа политика, да задържи тренда на изпреварващ икономически растеж спрямо еврозоната, да подпомогне българската индустрия и промишленост да реализират огромния си потенциал във време на прекъснати вериги на доставки."

Снимки: Ани Петрова, БГНЕС, Facebook /Емил Соколов, Facebook / Радан Кънев