Четиридесет дни преди да се роди Спасителят православните християни поднасят безмесни ястия на своята трапеза, за да се подготвят за този най-свят празник. Но ако телесните лишения не биват придружавани от покаяние, благочестиви помисли, човеколюбиви постъпки и насърчителни думи към ближния, напразно ще сме постили, защото няма да посрещнем Рождението Христово с очистени сърце, душа и тяло.
Днес (15.11) започва Рождественският пост, чрез който Бог ни призовава да се покаем за греховете. Препратки към подобно въздържание намираме още в Стария завет – Моисей постил 40 дни и нощи преди да получи Десетте Божи заповеди; пророк Илия след строг пост видял Божията слава; Йоан Кръстител се прочул като най-строг постник. Утвърждаването на 40-дневния пост, свързан с Рождеството на нашия Господ, обаче става едва през ХІІ век.
Според църковния устав в навечерието на поста се отбелязват Рождественски заговезни, по време на които вярващите искат един на друг прошка и заговяват с блажна храна. През следващите 40 дни те консумират само растителна храна с изключение на Въведение Богородично (21 ноември) и Никулден (6 декември), когато е позволена и рибата.
Отец Стелиян Кунев от храм “Св. Пимен Зографски” в Бургас съветва християните, сполетени от някаква немощ, да помолят Бог да им даде сили, за да се справят с нея. Защото всички трябва да подготвят душата и сърцето си за срещата с Бог – рождението на Иисус Христос.
“Той се роди на земята, за да ни изкупи от греха и от смъртта, но трябва да се роди и в нашите сърца – казва свещеникът. – Т.е. нашето сърце трябва да стане този духовен Витлеем, в който да посрещнем Бог.”
Отец Стелиян Кунев се връща към думите на апостол Павел, според когото трябва да станем храм на Бога, за да изпълним и предназначението, и целта, и смисъла на нашия живот.
“Нашият живот тук, на Земята, колкото и да е дълъг, е временен, ограничен – продължава духовникът. – Докато вечният живот започва от момента, в който се срещнем с Бог и приемем Иисус Христос за наш спасител и избавител. Тогава за нас вече няма значение кога ще дойде откъсването от земния свят и отиването в небесния или кога ще умрем, казано по простому. Но всъщност ние няма да умрем, а ще живеем вечно и този вечен живот започва от тук.”
И когато придобием Божията благодат, тогава вече ще имаме радост, утеха, грижи един за друг. И така – с малки стъпки към Царството небесно, както казва отецът.
Снимки: архив, личен архивНай-голямото честване на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, извън пределите на България по традиция се провежда в Рим. Всяка година в навечерието на празника във..
Днес православната църква се прекланя пред светиите Константин и Елена, възпяти като равноапостолни, защото подобно на апостолите са положили усилия за разпространение на Христовото учение. Свети Константин бил император на Византия през IV век. Той въвежда..
Репродукция на ръкописа на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“ - първият исторически трактат за България, предшестващ с близо век знаменитата "История славянобългарска" на отец Паисий, ще бъде представен днес от 11.00 часа в..
В деня на Вси Светии, когато Православната ни църква отбелязва Събора на 12-те апостоли и паметта на всички знайни и незнайни Христови мъченици и..