"Пандемията с Covid-19 съпоставена с една много странна война, която започна февруари тази година, доведе до много по-различен политически дискурс в страната, който няма как да бъде отминат. В момента имам чувството, че сред българския политически елит се води много странен, гротескен конкурс кой ще бъде най-големият евроатлантик" – така политологът от университета в Отава проф. Ивайло Груев обобщи политическия климат в България. От последното си гостуване в Радио България преди година той забелязва и още едно негативно развитие:

Според проф. Груев голяма част от политиците в страната ни не си дават сметка какво всъщност представлява конфликтът в Украйна.

"Имах удоволствието преди десетина години да се видя лично с един от влиятелните геополитици, не само в САЩ – проф. Джон Миршаймер, и ще цитирам какво казва той по отношение на конфликта в Украйна: "Войната в Украйна е най-опасният международен конфликт след кубинската криза през 1962 г. Западът, и основно Америка е отговорна за кризата, която започна през февруари 2014 година. Сега тя се превърна във война, която не само заплашва да унищожи Украйна, но има и потенциала да ескалира в ядрена война между Русия и НАТО". Да, вероятно много евроатлантици както в България, така и извън страната не биха били много доволни от този анализ, но ако подобни анонси идват от хора с такъв ранг, както и от небезизвестния Хенри Кисинджър, мисля, че ние трябва да се вслушваме малко по-внимателно в това, за което те се опитват да ни предупредят."

Проф. Ивайло Груев повече от три десетилетия живее в Канада, но следи изкъсо политическия дискурс в родината, затова и анализът на политическите послания от първия ден на 48-ото Народно събрание го води до заключението, че анонсите на политическите партии са очертали ясни разделителни линии:

“Основната разделителна линия в този парламент не е как ще бъде подпомаган българският малък бизнес или как хората ще могат да си плащат сметките. Основната разделителна линия категорично е войната в Украйна. Въпреки огромният натиск, естествено идващ от страна на САЩ, тъй като ние като страна в източния фланг на НАТО трябва да имаме стабилно, предвидимо правителство. Аз се страхувам да правя прогнози за жизнеспособността на 48-ия парламент именно поради факта, че ние се намираме в една изключително напрегната геополитическа ситуация.“

И в тази сложна ситуация, когато политиците едва ли ще успеят да изпълнят поръчката на избирателя за консолидация и диалог, за да може страната ни да преодолее многопосочните кризи, проф. Груев напомни силата на гражданското общество:

"Историята ни е пълна с примери, според които начините за промяна на политическото статукво са два – първият фактор е външният и геополитическата ситуация, която се мени като един ветропоказател. И вторият, който е автентичен опит за промяна на политическото, социалното и икономическо състояние на страната – това е импулс, който идва отвътре, от гражданското общество. Една от изключителните добродетели според християнската религия е търпимостта и смирението, но в някои случаи това не се явява като добродетел. Особено когато ние се намираме в една изключително тежка не само икономическа и геополитическа, но и демографска криза. Ние сме най-бързо изчезващият народ, не на Балканите, не в Европа, а в целия свят – от 193 държави ние се топим най-бързо. Ако не се събудим, ние просто ще изчезнем."

• Фигурата на спасителя – все така търсена, въпреки горчивите уроци от миналото