Монументът на връх Бузлуджа – една от най-разпознаваемите сгради в България, се събужда за нов живот благодарение на 32-годишната Дора Иванова. Младата жена успява да обедини хора с различни професии, българи и чужденци, правителствени и неправителствени организации, за да консервира и върне на обществото този рушащ се символ на социалистическото ни минало, което буди и до днес разногласия в обществото.
Когато за пръв път вижда рушащия се монумент, известен като Чинията на Бузлуджа, Дора е още студентка в Техническия университет в Берлин. Годината е 2014-та и бъдещата архитектка остава изумена от красивите мозайки, белия мрамор и цялостната структура на обекта. "Усетих какъв огромен потенциал има тази сграда и че тя не трябва да бъде оставена да се руши" – спомня си Дора.
Младата жена решава да посвети дипломната си работа на паметника, издигнат през 80-те години на ХХ век като Дом на БКП. Кацнал самотен на върха на планината, той е обявен за една от най-красивите и зловещи изоставени сгради в света. На фасадата ѝ някой е изписал със спрей Forget your past. Какво трябва да забравим, за да започнем на чисто?
Целта не е нито да простим, нито да забравим. Целта е да помним и да говорим, да предаваме тази информация на следващите поколения и да можем в нормален диалог да стигаме до различни възможни гледни точки, да чуем тези позиции. Именно в този цивилизован диалог се крие голямата сила на мястото и на обществото, което да продължи да гледа напред“ – казва Дора Иванова.
Заедно със съмишленици, тя основава фондация "Проект Бузлуджа". Не закъснява и международната подкрепа на каузата Бузлуджа. През 2019 г. фондация Getty – една от най-уважаваните международни институции, занимаващи се с опазване на архитектурния модернизъм в света, финансира изготвяне на план за опазване и управление на сградата с участието на над 100 експерти от 8 държави.
"Вече работим по изпълнението на този план – казва Дора. – Започнахме със спешните мерки по стабилизирането на мозайките, които бяха най-застрашени, заедно с международен реставраторски екип. И сме щастливи, че в момента сме на финалната права. Сега завършваме работата по куполната мозайка, за да се спре разрухата. Актуалната цел тази година е обезопасяване на сградата и отварянето ѝ за посетители. За нас е важно хората да бъдат част от процеса на опазването на паметника. Затова искаме да отворим сградата дори в сегашното ѝ състояние."
Реставраторската дейност в момента се финансира от българската държава. Целта обаче не е да се реабилитира един пропаганден символ от социализма, а да се съхрани за поколенията уникален архитектурен обект, обявен за паметник на културата. Той ще бъде превърнат в място за история, за дискусии и съвременно изкуство. Междувременно Дора и нейните съмишленици организират поредица от инициативи за набиране на средства от дарители, като благотворителни фестивали в района на паметника или кампании под надслов "Осинови мозайка" , "Ти си ключът, отвори Бузлуджа" и пр. Следващата голяма крачка ще бъде проучването на покривната конструкция и изграждане на нов покрив. Всеки може да се включи с дарение, призовава младата архитектка, номинирана за Будител на годината."Тази номинация показва, че посланието стига до хората. Защото за мен Бузлуджа е пример как вместо да търсим вина и да се оплакваме от невъзможността да намерим решения на проблема, ние запретваме ръкави, събираме хора и ги решаваме. Силно се надявам всеки да намери своята "Бузлуджа", да запретне ръкави и да стигне до решения или да се включи в каузата на друга "Бузлуджа" и да помогне за създаването на по-добра среда в държавата, в която живеем."
Снимки: Facebook/dora.ivanova.505, БГНЕС, buzludzha-project.comDe Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..