Още в навечерието на празника на небесния покровител на България св. Йоан Рилски, стотици православни християни се отправят към основания от него манастир в сърцето на Рила планина за всенощно бдение. Денят е известен още като Отчов ден, тъй като приживе скромният отшелник в Рила бил наричан от всички "отче".
По традиция, всяка година в Рилската Света обител почитат светеца Чудотворец три пъти в годината – на 18 август (успението му през 946 г.), 19 октомври (пренасяне на мощите му в гр. Средец) и 1 юли (връщането на мощите му в Рилския манастир през 1469 г.).
Според житието, написано от св. Патриарх Евтимий Търновски, известно време след успението на Йоан Рилски от гроба му започнало да излиза "неописуемо благоухание". Вероятно тогава този най-тачен от всички ни български светец е канонизиран. Около 989-992 г. нетленните му останки са пренесени от цар Самуил и тогавашния български патриарх Герман-Гаврил в гр. Средец (днешна София), след като той се явил на учениците си насън и им заповядал да пренесат мощите му там.
Много са преданията и свидетелствата за чудодейно изцеление по молитвите на светеца, който приживе отказвал да приеме славата на лечител и винаги приписвал на Бога силата да изцелява болните и страдащите. Затова и вярващите, независимо от своето изповедание, и до днес отправят молитвения си взор към светията, в дни на изпитания и безпътица.
"Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: "Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички", а най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение", завещава българският светец на учениците си.
Според изследователите, "Заветът на Св. Йоан Рилски" в духовен аспект се нарежда до Паисиевата "История славянобългарска" като мерило за националното ни самосъзнание и ценностна система. Рилският Чудотворец посочвал стремежа към богатството и алчността като най-големите пороци, всяващи раздор и злини, които отклоняват хората от духовността. Затова призовавал следовниците си винаги на първо място да поставят Бога и Божиите заповеди и да се уповават на Неговата обединяваща сила.
Днес обаче мнозина не осъзнават заветните слова на светеца, затова и повече от всякога страната ни се нуждае от обединение в името на всеобщото благо. А то, според Небесния български покровител, може да дойде само когато има "единомислие според Бога".
Дали случайно или за да насочи вниманието на новоизбраните народни представители към завещаното от св. Йоан Рилски, президентът Румен Радев избра първото заседание на 48-ото Народно събрание да бъде именно на есенния празник на светеца – 19 октомври.
Снимки: БГНЕС, rilskimanastir.org
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..