"Нямаме добри примери за управление на кризи у нас от страна на институциите. Много често опитите за справяне с последиците от кризите са свързани с усещането за неадекватни мерки и несправедливо разпределени ресурси". Твърдението е на д-р Илина Начева, ръководител на изследователски проект "Социално-психологични ефекти на кризата, породена от Ковид-19". По него от година работи екип от 9 изследователи – психолози и антрополози, които проучват три основни групи хора – работещи родители на деца до 12-годишна възраст, хора, изгубили работа или сменили работното място поради кризата и хора с хронични болести, които по един или друг начин са афектирани от всеки един от етапите на кризата. Изследването се провежда чрез онлайн допитване, в което може да участва всеки, като попълни специална анкета на страницата на проекта в социалните мрежи, а работата е финансирана от фонд "Научни изследвания" на БАН.
"Като част от научната работа проведохме 45 интервюта с представители на трите групи, които изследваме. Имаме съвсем скорошни данни и вече можем да очертаем най-общо с какви трудности се сблъскваме по време на криза" – казва гл. ас. д-р Цветелина Панчелиева от Института за изследване на населението и човека при БАН:
"Данните до момента са в две категории – първите са на база на емоциите, които изпитват хората по време на кризата, причинена от пандемията. Най-често срещаната емоция, за която говорят всички участници в интервютата е страх. Негативният емоционален фон преобладава и в трите групи. Те са с по-високи нива на тревожност, стрес, тъга, но страхът е на първо място. Това разбира се не е изненада, но ни изненадва фактът, че хората с хронични заболявания показват най-ниски нива на страх, като сравним трите групи. С най-много притеснения се оказаха родителите, и то защото са поставени в много нетипична за тях ситуация, в която трябва да съчетават професионален и личен живот 24 часа в денонощие, седем дни в седмицата и в присъствието на всички членове на семейството. На другия полюс са хронично болните хора, които имат най-ниски нива на страх заради една своя специфика и тя е – много по-голямата опитност и устойчивост на кризи. Това са хора, които са срещали доста трудности в живота си, включително и в здравен аспект. Но поради опита си хронично имат повече стратегии за справяне в кризи. Това, което тях ги притеснява е недостигът или противоречивата информация, която идва от различни канали и невъзможността да имат достъп до медикаменти, които в много от техните случаи са животоспасяващи."
Самата д-р Панчелиева, анализирайки резултатите от изследването, остава изненадана от факта, че най-добре се справят в кризата Covid-19 хората, които се идентифицират с различни области от живота. Не така е при тези, които са фокусирани само върху кариерата или само върху едно занятие в битието си.
"Българите, които успяват да съчетават идентификация, приобщаване, принадлежност към различни дейности, са тези, които всъщност успяват да се справят по-добре с пандемичната криза и по принцип с кризи в живота си" – казва д-р Панчелиева в интервю за БНР-Радио София.
Съставил: Гергана Манчева
Снимки: БГНЕС-архив, pixabay
Девет заглавия ще бъдат представени на 4 сцени по време на 5-дневния Международен театрален фестивал на комедийния и сатиричния спектакъл в Габрово. Организатор на събитието, което ще се проведе от 2 до 6 април, е Драматичен театър "Рачо Стоянов"..
През следващото денонощие съществена промяна на времето няма да настъпи – ще бъде облачно и на много места с временно прекъсване ще продължи да вали дъжд. В сряда , към края на деня валежите ще отслабнат и ще започнат да спират. Ще духа до..
Министерството на външните работи предупреди, че на 09.04.2025 г. в Гърция е обявена общонационална 24-часова стачка, организирана от Общата конфедерация на труда. Очаква се стачните действия да засегнат обществените услуги в Гърция, в т.ч...
Българинът винаги се е отнасял с благодарност и уважение към домашните животни. Конят, волът, магарето, кравата от незапомнени времена са най-верните..
В брой 45 на предаването слушайте: Как изкуственият интелект може да помогне в работата на българските неделни училища зад граница -..
Първият вот на недоверие към правителството на Росен Желязков очаквано беше неуспешен. 150 депутати отхвърлиха вота , внесен от парламентарните групи..