70% от хората с психични проблеми в България не получават никаква грижа. А за тези, които преминат лечение в една от 12-те държавни психиатрии, не е осигурено продължаващо лечение и грижа в общността, стана ясно по време на дискусия в София, посветена на депресията. По прогнози на Световната здравна организация, до 2030 година това психично разстройство ще се превърне в причина № 1 за загуба на трудоспособност.
"Определено може да се каже, че нараства броят на болните с тревожни разстройства, болни с депресия, както по време на пандемията и изолацията, така и като последица от самия Covid-19. Коронавирусът може да въздейства директно върху централната нервна система" – поясни проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ "Александровска". За щастие, повечето от тези разстройства са временни. По думите ѝ, децата също са били "жертви" на онлайн обучението и вече се говори за Covid поколение, и сред подрастващите има пациенти, които са със постковид синдром по отношение на психичното здраве.
През 2021 г. извършените психиатрични прегледи са 25 000 повече от тези през 2019 г., сочат данните на Националния център по обществено здраве и анализи. Драстично са се увеличили и консултациите при невролог – с 230 000 повече. Увеличено е търсенето на успокоителни средства, като продажбата на антидепресанти е скочила със 7%. Със 150% повече са обажданията за помощ на горещите телефонни линии за пострадали от домашно насилие.
1/3 от всички случаи с тежка депресия са с терапевтично резистентна депресия, които не се повлияват от настоящите антидепресанти, посочват още специалистите. При тези болни се отчитат 50 % повече сърдечно-съдови заболявания, рискът от злокачествени заболявания е 29 %, завишен е суицидният риск, а 38-50% от тях са с влошено качество на живот.
И въпреки голямата заболеваемост, след лечение в стационар българският пациент не може да се насочи към продължаващо лечение и грижи в общността. Всички психиатрични услуги, извън 12-те държавни психиатрии, са изцяло частни, като само 1% от близо 500-те психиатри у нас имат частна практика, което затруднява тежко достъпа на пациентите.
Медицинската и социалната грижа в България са разделени и липсва работеща система, която да оценява обективно състоянието на хората с психични заболявания и техните нужди, потвърди по време на специализирания форум в столицата началникът на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ "Александровска".
"Психиатричното здраве в годините у нас е пренебрегнато. Това е моето наблюдение през последните години и когато ме питат какво трябва да се промени, казвам, че няма едно решение, а проблемите са комплексни, но е крайно време да се помогне и на хората с психични проблеми, и на хората които се грижат за тях", изтъкна проф. Миланова пред БНР в интервю по повод Световния ден на психичното здраве.
Интервю: Гергана Хрисчева, БНР „Хоризонт“
Снимки: архив, freepik.com
В брой 19 на предаването слушайте: За българите в Кипър и отношението им към българския език и култура - Мария Мавруди, председател на Културната асоциация на българите в Кипър; Защо българите в Албания срещат трудности с употребата на..
Културно и езиково многообразие – с това се отличава Европейският съюз, а езиците, които се говорят в общността са важна част от културното наследство на Европа. В ЕС има 24 официални езика и всеки път, когато към ЕС се присъединяват държави..
Нови академици избра Събранието на академиците в на Българската академия на науките (БАН). В биологическите науки академик вече е Илза Пъжева. Основните й научни постижения са в областта на биоинформатиката и QSAR моделирането. Тя създава..
Външното министерство призова българските граждани да не пътуват до Ливан, както и незабавно да напуснат страната. Призивът е заради сериозната..
Пътуванията до Израел и пребиваването в страната да бъдат предприемани единствено при случаи на неотложност. Това съветват от Министерството на външните..
400 чуждестранни граждани, получили статут на временна закрила в България, ще се обучават в български държавни висши училища през новата академична..