"Изкуството е лъжа, но тази лъжа ни учи как да стигнем до истината”- тези думи на великия Пикасо сякаш са универсалният превод на усилията на всички артисти по света. Търсенето на „истината“ за един по-добър свят, за изграждането на една по-красива и здрава сцена, на която всеки от нас да получи най-подходящата си роля в пиесата "Живот“ е водещо за съвременното изкуство. Днес ви разказваме за един малък фестивал, който вече десет години работи за промяната на обществото на Виена и погледа върху емигрантите там. WIENWOCHE или „Седмицата на Виена“ е културно събитие, което експериментира със сливането на творчески практики и активизъм. Посредством възможностите на универсалния език на изкуството чрез проектите, които включва програмата му, всяка година се повдигат актуални въпроси и проблеми, вълнуващи съвременния човек и обществото, в което живеем. По традиция, от 2012 година WIENWOCHE се провежда всяка година през септември, а България се оказва важна част от историята му. След проведен отворен конкурс програмата на първите четири издания на фестивала е възложена за куриране на екип от трима артисти – българките Петя Димитрова и Радостина Патулова и колегата им от туски произход Кан Гюлсю.

Самата тя добре познава пътя, който изминава един артист в чужда и непозната за него държава. Родена през 1972 година, българката признава, че е от онова поколение, което е израснало в социалистическата реалност с мечтата за живот в свободния, западен свят. Категорично против нелегалното бягство Петя остава в родината си до началото на 90-те години на XX век и като студент в НХА се възползва от установените по онова време връзки между Австрия и България и завършва висшето си образование в Академията по изящни изкуства на Виена. Останалото е история на австрийска територия. И въпреки, че за нея Виена не е първоначален и целенасочен избор, а възможност на времето, мястото се оказва правилният път, който продължава вече двайсет години. А причината е много проста, казва ни Петя:

"Ами, животът, отговаря тя. Човек се установява, създава приятели, среда, мрежа от работни контакти и не на последно място един по-добър стандарт на живот, който като момиче от средностатистическо българско семейство преди това нямах. В Австрия има много голяма българска диаспора – преди 89-а година тя е политическа, след промените – номенклатурна, също и работническа и студентска. Много мои колеги и познати се върнаха в България, защото имаха други възможности просто, бяха с друг произход. Аз нямах тази възможност и продължих живота си тук“.

Петя се връща в България всяко лято и с удоволствие приема покана за съвместна работа с артисти в родината си. Водещото в работата ѝ е анализът на обществено-политически процеси и осветяването на хора от обществото, които се борят да го променят – всичко онова, което съчетава в себе си и фестивалът WIENWOCHE. Тази година той е между 16 и 25 септември на различни места във Виена и включва многобройни изложби, дискусионни панели, уъркшопове и други събития, с участието и на много български артисти. Петя Димитрова е една от тях с работата си Doing the dirty Work, в партньорство с Виолета Иванова. "Вече десет години идеята просъществува, което говори, че подобни прояви са значими сигнали и борба за предефиниране на обществото и промяна на квалифицирането на всички членове в него и най-вече на емигрантите“, казва българката. И сякаш в духа на Марсел Дюшан и изречените от него думи "най-добрата ми творба е моят живот" съвременно изкуство във всичките му форми ни показва произведението, което всички ние изграждаме ежедневно. Дали ни харесва и какъв ще е крайният резултат зависи от нас и предстои да видим.