На прага на новата учебна година в България, 15 септември, и дни след като светът отбеляза за 57-ма поредна година Международния ден на грамотността, 8 септември, отново изниква въпросът кой кого владее – човекът думите или думите човека. Грамотността е от ключово значение за мира, като подпомага постигането на индивидуални свободи, по-добро разбиране на света, предотвратяване и решаване на конфликтите, гласи позицията на световната организация ЮНЕСКО. И във време на война е логично да се запитаме доколко образователната криза е причина за историята, която пишем днес. Според данни на ООН, около 780 милиона души, или всеки пети по света, няма дори минимална езикова грамотност, 75 милиона деца не посещават училище, а много повече не присъстват постоянно в часовете или отпадат от образователната система.
За задълбочаващата се криза в образованието напомни и последният доклад на Международната комисия по образование и УНИЦЕФ, със заглавие "Доколко децата и младежите са в час с развитието на умения?“. Според резултатите му, в България 48% от младежите между 15 и 24 години нямат базови умения, необходими за средно образование.
Според Евростат, за 2021 година, 14 % от младежите в страната ни са извън системите на заетост, образование или обучение. А проучване на Министерството на образованието за същата година допълва, че 120 000 деца в училищна възраст са в риск от отпадане от образователната система. Силно застаряващото поколение учители у нас все по-трудно достига до децата на дигиталната ера, а теоретичните знания в клас все още са далеч от необходимите умения за истинския живот на 21 век. И въпреки ежедневната употреба на дигитални медии и съдържание, общата интелектуална картина за последните десетилетия в България продължава да изглежда мрачна. Има ли общо политиката с умението ни да се изразяваме правилно и поколенчески проблем ли е грамотността - попитаха колегите ни от радио Видин експерта по български език д-р Павлина Върбанова, създател на платформата "Как се пише", която съществува вече десет години.
"Мисля, че днес нивото на нашата грамотност стана по-видимо, благодарение на интернет и на възможността всеки да публикува свободно свое съдържание. Разбира се, то може да бъде видео, но често публикуваме и писмено съдържание и именно там става ясно каква е степента на нашата грамотност, доколко сме овладели кода на писменото общуване."
Всеки период от човешката история оставя отпечатък върху езика и писмеността ни. Затова и д-р Върбанова е категорична, че съвременната лексика се променя много бързо и се влияе от политическите събития у нас и по света. Лошото е, че постепенно спада и езиковата култура на политиците, което неминуемо има свое отражение върху обществото.
"Аз, като специалист, бих си позволила да кажа, че българските правописни и пунктуационни правила са доволно сложни. Тук имам предвид всички онези правила, подправила, изключения, тънкости, които владеят едва ли не само специалисти – редактори, коректори, надявам се и журналисти. Българският език е често пъти ситуационен и правописът на дадена дума може да зависи от смисъла, с който я използваме в изречение. На мен ми се иска най-вече хората, които не се занимават професионално със словото, но все пак е добре да имат сравнително висока или поне прилична култура, да обърнат внимание на това да ликвидират грубите правописни грешки, които допускат. Това е постижимо и зависи само от желанието на даден човек“.
Няма нищо лошо в жаргонните изрази и навлезлите чуждици в речника на младите българи, казва д-р Павлина Върбанова. Те са неизменни с живеенето ни в един свободен и отворен свят. "Бедата настъпва тогава, когато същите тези млади хора трябва да общуват в друга речева ситуация и става ясно, че те нямат достатъчния езиков капацитет да го направят. Тогава вече можем да мислим и говорим за дефицити в езиковото обучение", убедена е тя. И признава, че част от основните корени на "проблема“ грамотност се крият в образователната система на страната.
"Ние като че ли сме поставили в основата на образованието едни теоретични постановки, които нямат много общо със съвременните езикови нужди. Целта на обучението по български език е да се даде системна, ясна, теоретична представа за българския език като цяло. Не се насочват усилията към основното, което трябва да може един човек след като завърши средното си образование – да се изразява прилично на родния си език, да се изразява адекватно, да може да превключва кодовете, защото по един начин този млад човек ще говори със свои връстници, но по друг начин би трябвало да говори, когато е в официална речева ситуация, когато общува с институции или когато трябва да напише някакъв документ. Към тези по-практически аспекти би трябвало да се насочи обучението по български език. Заявявам това и в качеството си на автор на учебници. Имам много добра представа какво залага Министерството на образованието и науката в учебните програми. В рамките, които са ни дадени, с колегите ми се стараем да бъдем максимално полезни на учениците, така че да извлекат и практически ползи, да формираме достатъчно умения и нагласи да боравят практически с родния си език".
А той, езикът, е част от културната и национална идентичност на всеки един от нас. Основата, върху която се гради всичко останало. "Стремежът към по-висока езикова култура е част от себеуважението на една съвременна личност“, допълва д-р Върбанова. А истинско, свободно гражданско общество се формира само от свободни и себеуважаващи се личности. И на прага на поредните парламентарни избори в България, нека не забавяме, че всеки избор започва първо от нас самите.
Съставил: Весела Кръстева
Снимки: unicef.bg ЕПА/БГНЕС, архив
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..
В „България днес“ на 25-ти ноември отбелязваме Международния ден за елиминиране на насилието над жени, обявен с Резолюция на ООН през 1999 г. На всеки 10 минути в света е убивана по една жена, сочи статистиката. В България от началото на 2024 година..
Националната пощенска служба на Бългрия организира за 30-а поредна година конкурс за най-красиво писмо до Дядо Коледа. Писмата трябва да бъдат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..