Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Четенето - все така отсъстващо занимание от свободното време на младите българи

Най-слаб интерес към четенето имат българите между 15 и 30 години, сочи проучване на Асоциация “Българска книга“

Снимка: Pixabay

Всеки пети българин не е прочел нито една книга през последната година. Това става ясно от резултатите от Национално изследване на нагласите за четене сред българските граждани от различните възрастови групи, направено в края на 2021 година по поръчка на Асоциация "Българска книга". Още по-тревожен се оказва фактът, че голяма част от анкетираните нямат нито една книга в дома си. Според проучването най-активно четящи са сънародниците ни на възраст между 40 и 65-годишна възраст, а най- слаб интерес към „световете между кориците“ имат младите хора между 15 и 30 години. Тенденция, която беше отбелязана и в предходно подобно проучване на Асоциацията от 2019 година. Причината специалистите намират в засиления интерес към гледане на сериали и четенето в интернет на разнородна не-художествена информация. "Това е световна тенденция, като в Германия например през 2017 година е установено, че четенето намалява, но във възрастовата група от 44 до 54 години. Причината е, че при тях, като една от най-четящите нации в света, има изградена сериозна държавна политика за насърчаване на това занимание сред подрастващите" – каза в ефира на БНР Видин Десислава Алексиева, председател на Асоциация "Българска книга".


"Изводът, който може да направим от проучването е, че ако не предприемем нещо дългосрочно, то българите ще се превърнем в трайно нечетяща нация. Смятаме, че трябват действия, за да бъдат обърнати негативните тенденции. Съвременните технологии не са наш враг и няма да изчезнат. Не мисля, че трябва да гледаме на четенето и използването на технологии като на конкуренция, защото книгата ни дава съвсем различни неща. Четенето развива въображението, провокира мисленето, дава ни възможност да живеем 1000 живота без да е нужно да живеем 1000 години. Неоспорим факт е, че четящите нации са икономически по-проспериращи. Има едно проучване отпреди няколко години, според което, ако се изменят негативните тенденцията при четенето и се повиши грамотността на населението в България, БВП е възможно да се повиши четири пъти. Тоест инвестициите в четенето и грамотността са инвестиции в бъдещето."

В последните години се наблюдава ръст при купуването на детска литература. Това води и до обнадеждаващия резултат от изследването, че 83% от анкетираните родители заявяват, че четат на децата си.

"За да четеш книги трябва от ранна детска възраст да има човек, който да те насърчава в това. Да е пример за теб" – казва в анкета на БНР Видин млад българин.

"Мисля, че желанието да се образова човек намаля като цяло – смята по-възрастен негов съгражданин. – По-малко четат младежите, защото са непрекъснато в интернет. По-възрастните четат повече книги. Аз лично си купувам книги, като може би предпочитам новите автори- те са с по- съвременно мислене и по-интересни."

Високите цени на новите книги в България върнаха много от хората в библиотеките. Това отбелязва Петър Пенев, служител в регионална библиотека "Христо Ботев" във Враца. Най-голямото удовлетворение за него е  да може да предложи търсеното от читател заглавие, особено когато то е  позабравена класика или наградена книга от непознати и екзотични за литературен превод страни, като Сърбия и Гърция например. Но това е и най-трудното, признава той, защото средствата не стигат за закупуването на нови книги и не всичко е налично в библиотеката.

"Най-голям интерес днес има към биографии и автобиографии предимно на известни българи като Невена Коканова, Цветана Манева, Тодор Колев, на спортисти като Христо Стоичков и Димитър Бербатов. Българинът си възвърна интереса и към родните писатели, които безспорно го заслужават - Георги Бърдаров, Георги Господинов, Милен Русков, Мария Лалева. Тийнейджърите се интересуват предимно от световните фентъзи поредици"- разказва ни Петър Пенев.

От работата си прави извод, че четенето е на път да стане елитарно занимание у нас, особено сред най-младите. „Малкото будни деца ще продължат да четат, а останалите ще останат на откъслечни знания от социалните мрежи и интернет“ – прогнозира библиотекарят.

Текст: Весела Кръстева / интервюта – Пламен Коцев, БНР Видин/

Снимки: Pixabay

По публикацията работи: Марта Рос

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Пети неуспешен опит за избор на председател на парламента

Поредният пети опит на депутатите да си изберат председател не доведе до резултат. На гласуване бяха подложени четири кандидатури - на Наталия Киселова от "БСП-Обединена левица", Петър Петров от "Възраждане", Рая Назарян от ГЕРБ и Силви Кирилов от ИТН...

публикувано на 22.11.24 в 14:21

България се представя на международно туристическо изложение в Букурещ

България се представя със собствен щанд на есенното международно туристическо изложение в Букурещ, което се провежда от 21 до 24 ноември. Посетителите на щанда ни се снимат за спомен на фона на фото пана с красиви кадри от различни краища на България,..

публикувано на 22.11.24 в 13:40

Румен Радев в Сингапур: Инвестициите в хората и партньорството са ключ към бъдещето

"Инвестирането в хората, образованието, иновациите и технологиите е ключът към успеха в бъдеще", заяви президентът Румен Радев на откриването на бизнес форум в Сингапур, в който участват представители на български и сингапурски компании. Държавният глава..

публикувано на 22.11.24 в 11:56