Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Евгений Дайнов: Рокът и политиката винаги са били свързани

Отслабването на влиянието на рокендрола даде възможност най-тъмните сили да надигнат глава, казва политологът-музикант пред Радио България

Снимка: Здравко Петров

С всяка следваща година българският културен календар се обогатява с по няколко нови фестивали, които превръщат добре познати или изцяло нови локации в страната в предпочитано място за отдих и развлечение. По този начин събитията, малко или много, допринасят за икономиката на районите, а ефектът от превърналите се в традиция издания е и по-дълготраен:

„Селото увеличава своето население. Една от причините е, че хората се влюбват в красотата на района, градовете са наблизо и това ги кара да си купят къщи тук и да се пренесат – обяснява политологът Евгений Дайнов, наблюдавайки трансформацията на село Миндя, където преди 14 години постави началото на едноименен рок фестивал. – Десетки са къщите, закупени от хора, които са ни гостували на фестивала. Едно цяло младо поколение беше на 5-6 години, когато фестивалът започна, а вече са на по 20.“

В този смисъл "Миндя рок фест" постига първоначалната си цел да изгради общност във великотърновското селце – местните се включват доброволно и помагат според възможностите си в организацията. Разнообразна музика - блус, рок и други стилове ще звучат и тази година там на 26 и 27 август, местни творци ще представят ръчно изработени изделия.

“Рокът и политиката винаги са били свързани под една или друга форма, защото музиката отразява всички важни политически събития и обществени настроения. И все пак начинът, по който хората възприемат рок музиката, вече е различен”, казва Евгений Дайнов, който свири в група "Магистри":

“Ако погледнем нещата в световен мащаб, рок музиката престана да бъде толкова важна, колкото беше в живота на хората някъде в началото на този век. Хората престанаха да слушат и чувстват рок музиката като инструмент, с който да разберат света или да се възвисят – обяснява професорът. – Започнаха да я слушат като забавна музика и, малко след като това се случи, се появиха мутро-гангстерските начин на живот, общуване, на преден план излезе чалгата, псевдопатриотизма и т. н. Така че отслабването на влиянието на рокендрола, отвори пространство и даде възможност най-тъмните сили да надигнат глава. С една дума - рокендролът наистина не успя, но не можеш да разчиташ на един музикален жанр, да върши работата на политици, икономисти и други отговорни субекти. Нужен е цялостен обществен отпор, няма как музикантите да се справим сами.“

Дайнов признава, че отдавна не му се е налагало да обяснява подробно на чужденците, какви са особеностите на политическото и обществено устройство и ситуация у нас.

„Хората идват общо взето подготвени, но имаше един период около 1996 година, когато пришки ми излязоха на езика да убеждавам западни дипломати и да говоря пред чужди медии „да не ни отписват“. Това беше по времето на правителството на Жан Виденов. Оттогава досега нещата се промениха и вече обяснявам, че България винаги изненадва с това, че постига повече, отколкото изглежда на пръв поглед по пътя към някакво европейско битие. Когато обаче постигне повече, отколкото сама е очаквала, започва да се оглежда около себе си и да се колебае.“

„Партиите все още се лутат и търсят своите послания, с които да излязат пред избирателите“ – призна политологът и допълни, че в едно нещо е напълно сигурен за предстоящата предизборна кампания:

„ГЕРБ и ДПС ще нападат опонентите си, карайки им се от телевизора. Демократична България ще направи максимално добра кампания в рамките на своите възможности, но какви ще са ходовете на останалите партии, все още всичко е пълна мистерия.“

Снимки: Здравко Петров, личен архив

По публикацията работи: Михаил Димитров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Лекторатите по българистика имат важна роля за "запалване" на интереса към България по света

Над 30 българисти от единайсет страни се събраха на двудневен форум в София и Пловдив, посветен на кирилицата, за да представят последните си достижения в изследването на Кирило-Методиевото дело и да напомнят, че българската средновековна култура е..

публикувано на 28.06.24 в 11:30

По съседски: Събития с балкански адрес

Скопие твърди, че България няма проект за жп връзка по Коридор №8 Изграждането на жп линията от Крива Паланка до България по Коридор №8 може да загуби финансирането от ЕС, поради непроведени търгове и несключени договори. Това пише в..

публикувано на 28.06.24 в 10:30
Доц. Росен Калпачки

България е сред страните с най-много жертви на инсулти в ЕС

В България умиращите от инсулт са четири пъти повече, в сравнение с останалите държави в ЕС, сочи доклад на Европейската комисия от 2021г. През 2023 г. в страната ни са регистрирани 45 хиляди пациенти с инсулт, от които над 5500 са починали..

публикувано на 27.06.24 в 19:58