Без специални заседания на представители от Съвместната историческа комисия между България и РС Македония, без да е подновявана дискусия, изведнъж стана ясно, че едва ли не отново е постигнато съгласие по „болната“ тема за националната принадлежност на важни исторически личности от българската история. Историческите извори ясно говорят за принадлежността на Св. Климент, Св. Наум и Цар Самуил към Българската държава и писменост и въпреки това в Северна Македония някои историци раздухват въпроса, превръщайки го в постоянна ябълка на раздора.
Официално решение на спора има. Това е Протоколът от 2019 г. във връзка с двустранните отношения с България, когато от македонската страна има съгласие за съвместни чествания на историческите личности с България. „Бил е подписан протоколът тогава от двете страни и явно сега по някаква причина той се реанимира“ – казва професор Ана Кочева отИнститута по български език към Българската академия на науките:
„Преди три години историците от двете страни постигнаха съгласие за общо честване на тези личности и съгласие за най-важното – да се променят и коригират учебниците по история /в Северна Македония учебниците за VI клас, у нас препоръките са за промяна в учебниците за V клас/, тъкмо тази договорка е от доста отдавна.
След това стана така, че северномакедонската страна в лицето на своите историци някак се оттегли от тези взети решения. Направи крачка назад. С колегите в Комисията се върви винаги като в танца, само че правим крачка напред, но после - две назад, така че дълго време въпросът стоеше „на трупчета“. Тъй като беше регистриран не много голям напредък в тази работа, и не по българска вина, сега колегите от РСМ се опитват да дадат знаци, че работата се е ускорила. Съдейки по начина, по който се прави някакъв пробив във взаимоотношенията, в двустранния ни диалог, след това идва и крачката назад. След всичко това аз съм умерен оптимист за крайния резултат.”
Като историк проф. Ана Кочева може само да предполага какво е накарало нейните македонски колеги да направят крачка напред по отношение на Протокола от 2019 г., подписан с България.
Нопредвид желанието на страната за членство в ЕС, сега нещата са се активизирали, и Северна Македония е готова да изпълнява предписанията на условията на т.нар. „френско предложение“. То засяга и условието, че трябва да се спазват всички вече подписани договорки, включително и Договора за добросъседство от 2017 г.
„Явно след отпадането на ветото на страната ни по отношение на началото на преговорите на Северна Македония с Европейския съюз, сега вече можем да подозираме натиск от европейските институции вече не към България, а към нашите съседи от Северна Македония“ – казва проф. Кочева. Тя обаче добавя, че когато става въпрос за корекциите на учебниците по история, не трябва да се подхожда едностранчиво:
„Нашите учебници по история също имат очевидна нужда от важни корекции, особено в годините 1944 – 1950 г. – тогава, когато в днешна Пиринска Македония по инициатива на тогавашната българска комунистическа партия са извършени изключително големи посегателства и населението на Пиринска Македония е било бито на практика два пъти и то в рамките на 3-4 години. Първият път е трябвало насилствено да се превърне в македонско, а втория път да стане обратно българско. Това се случва в духа на по-голямата общобалканска политика, диктувана от Белград и от Москва. А тези страници от нашето минало трябва не само добре да се прочетат чрез документите, но и да се поиска извинение от страна на наследниците на тази комунистическа партия, която е допуснала да се случат толкова беди на нейните сънародници”.
Снимки: БГНЕС
Качеството на живот на хората с фокус върху образованието и здравеопазването – това ще бъде приоритетът на новото правителство, обяви номинираният за премиер Росен Желязков от ГЕРБ-СДС. Той посочи като други важни задачи върховенството на правото,..
Тропическата оранжерия на Ботаническата градина на БАН ще бъде отворена за посетители от 16 до 26 януари всеки ден от 10,00 до 16,00 часа. В колекцията цъфтят над 30 сорта азалии, част от тях – използвани за украса на царския дворец в миналото...
Среща-разговор, посветена на българската литература и превода ѝ на френски език, със специалното участие на Мари Врина-Николов и Рене Карабаш ще се проведе тази вечер от 18,30 ч. във Френския институт в София. Модератор ще бъде Люк Леви, директор на..
Тропическата оранжерия на Ботаническата градина на БАН ще бъде отворена за посетители от 16 до 26 януари всеки ден от 10,00 до 16,00 часа. В колекцията..
Заради огнищата на шап в Германия, които според тамошните ветеринарни власти вече са две, България ограничава вноса на животни и месо от района на..
В четвъртък сутринта на места в котловините и около водните басейни видимостта ще бъде намалена. След обяд облачността ще се разкъсва и намалява, над..