Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Тайните на идеалната баклава

Фантазия в приготвянето на десерта няма – нужни са точни пропорции в тестото, правилно сушене и печене и прецизно сиропиране, твърди Асие Насуфова, "Майсторка на баклавата 2022"

Снимка: Facebook / Община Кубрат

"Славеево гнездо", "пръстът на везира", "устни на хубавица" – това са част от поетичните имена на различните видове баклава, които може да опитате днес в Турция. И въпреки липсата на категорични исторически доказателства, че именно южната ни съседка е родина на сиропирания десерт, то безспорно по време на Османската империя той придобива най-голяма слава и разпространение от Мала Азия през Балканите, Ирак чак до Северна Африка. Баклавата е не само наслада за небцето, тя е част от културната идентичност и памет на редица балкански държави, в това число и на България.

"Сладката" история ни връща в VIII век пр. Хр., когато в Месопотамия приготвяли десерт от точени кори с мед и счукани ядки, изпечен на фурна. Гръцки търговци през античността я пренасят по Източното Средиземноморие, откъдето по-късно навлиза и в римската кухня. Пътешествието през времето и народите разнообразява вкуса на десерта и днес той може да се срещне в най-различни комбинации и вкусови варианти.

В България баклавата е задължителна част от Коледната трапеза на всеки дом. У нас традиционният десерт се прави с едро начукани орехи и много канела.

И за да имаме време да научим тънкостите ѝ в разгара на лятото, в кубратското село Горичево за десета поредна година се проведе единственият в страната конкурс за най-вкусна баклава. Той се организира в деня на празника на селото 6 август и тази година делегация на Община Субашъ в Турция, начело с кмета Туран Джанбай, бяха специални гости и част от журито в уникалното кулинарно състезание.

След прецизно оценяване на вида, вкуса, изпичането, сиропирането и поднасянето, златен медал и титлата "Майсторка на баклавата 2022" заслужи 68-годишна Асие Насуфова (сребро получи Зинеб Бейтулова, а бронз – Тюркян Ибрям).

Това е четвърто участие в надпреварата за Асие, която 35 години е работила като готвач в град Русе. След пенсионирането си се прибира в родното село Горичево и оттогава до днес не пропуска възможност да провери уменията си в състезанието, което, по думите ѝ, е истински празник за местните.

Рецептата, с която завоювала мечтаната титла знае от своята майка. Казва, че фантазия в приготвянето на десерта няма. Има строги правила, които трябва да следваш, за да се получи истинският традиционен вкус, а най- важни са пропорциите за тестото.

"Тестото е маслено, което се приготвя в домашни условия. Когато се омеси, се оставя за около 15 минути да престои да си почине, както му казваме. След това се прави на топки и се разточва. Най-същественият момент е когато се разточват корите, те да се поръсят със смес от брашно и пшеничено нишесте, с което леко се изсушава тестото и позволява да се разточат тънки кори. След това те се оставят на един чаршаф леко да изпръхнат и едва тогава въображението се включва в зависимост от това как искаш да сгънеш и украсиш баклавата. За плънката използвам орехи, начукани на по-едро, за да се усеща вкусът им. Готовият десерт се суши във фурната два часа, подобно на целуфченото тесто, на температура от 50 до 100 градуса. Самото печене е около 15 минути и преди да извадиш баклавата я намазваш с масло" – обяснява тънкостите Асие Насуфова.

За заливка се приготвя класически сладък сироп от вода и захар в съотношение 1 към 1, който е важно да не става прекалено гъст, съветва ни майсторката. Студената баклава се залива с топъл сироп и се остава поне пет часа да попие течността преди да я опитаме.

Текст: Весела Кръстева (по интервю на Христина Димитрова, БНР-Шумен)

Снимки: Facebook / Община Кубрат

По публикацията работи: Анна Фуцкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Лекторатите по българистика имат важна роля за "запалване" на интереса към България по света

Над 30 българисти от единайсет страни се събраха на двудневен форум в София и Пловдив, посветен на кирилицата, за да представят последните си достижения в изследването на Кирило-Методиевото дело и да напомнят, че българската средновековна култура е..

публикувано на 28.06.24 в 11:30
Доц. Росен Калпачки

България е сред страните с най-много жертви на инсулти в ЕС

В България умиращите от инсулт са четири пъти повече, в сравнение с останалите държави в ЕС, сочи доклад на Европейската комисия от 2021г. През 2023 г. в страната ни са регистрирани 45 хиляди пациенти с инсулт, от които над 5500 са починали..

публикувано на 27.06.24 в 19:58

България беше представена на изложение за висше образование в Япония

Български висши училища се включиха в проведеното в Япония Изложение за висше образование в ЕС, което се проведе на 15 и 16 юни 2024 г. в Токио и Киото. Сред образователните институции от 20 държави-членки на ЕС бяха Медицинският университет в..

публикувано на 27.06.24 в 17:35