Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Липса на кадри и висок дял на активните хора извън обществените системи – проблеми на пазара на труда у нас

Снимка: pixabay

Ръстът в цените на енергоносителите, както и войната в Украйна са сред главните "виновници" за продължаващото поскъпване на живота в цяла Европа. Но за разлика от страните на запад, които предприемат редица мерки, за да ограничат влиянието ѝ върху потребителите, у нас инфлацията не спира да расте, достигайки притеснителни размери, а хората не усещат подкрепа. Свидетелство за това са данните на Националния статистически институт (НСИ), според които за юли тя е 17,3%. На този фон пазарът на труда в момента се нуждае от над 230 000 служители и специалисти в различни области, показва проучване на Агенцията по заетостта.

Запазването на квалифицираните кадри продължава да е проблем номер едно на българските работодатели. Ето защо повечето от тях ще направят всичко възможно да задържат служителите си, дори ако се стигне до временно спиране или намаляване на производството заради енергийната криза. Изключително негативно на плановете за наемане на работници обаче би се отразила нова вълна на пандемията. Ако такава има, 19,4% от работодателите ще спрат да търсят нови хора, а нов локдаун би довел до загуба на над 23 000 работни места.

"У нас много от предприятията са дъщерни на чужди фирми. Ако техните поръчки намалеят, това би могло да се отрази в намаляване на поръчките в България и намаляване на нуждата от работна ръка. При умерено влияние на този процес, не би трябвало да се стига до напрежение на пазара на труда" – коментира в интервю за БНР собственикът на една от големите компании за търсене и намиране на работа Светлозар Петров.

Очаква се влияние върху бизнес средата да окажат и предсрочните парламентарни избори:

"Винаги има едно забавяне на процесите и нужда от изчакване, тъй като самата държавна администрация започва да бави. Животът обаче е такъв, какъвто е и ние трябва да го приемаме. В крайна сметка изборите са нещо, което ние самите правим", посочва Петров.

Сезонната заетост понижава нивата на безработица в страната в средата на годината. Предварителните данни на НСИ показват ръст на наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни. Те се увеличават с 34,4 хил., или с 1,5%, спрямо края на март, като достигат 2,31 милиона. Въпреки това, изводите от изследването на Института за пазарна икономика "Оценка на младежите извън системите на заетост, образование или обучение и препоръки към политиките за интеграция" сочат, че българският пазар на труда е сред най-недостъпните за младежи в целия ЕС.

През 2020 г. делът на младите хора, които нито учат, нито работят в България надвишава 18% от населението на възраст между 15 и 34 години – значително над средните за ЕС 14%. Този процент е по-висок единствено в Румъния, Гърция и Италия. Прави впечатление, че както в ЕС като цяло, така и в България делът на мъжете и жените, попадащи в групата извън образование, обучение или заетост се различава значително, като сред жените нивата са чувствително по-високи. Анализът предлага няколко възможни решения на този проблем. От една страна трябва да бъдат положени допълнителни усилия за задържане на децата в училище и предотвратяване на тяхното отпадане от образователната система. От друга, нужно е да бъдат направени допълнителни инвестиции в политиките, свързани с младежта, както и да се осигурят стимули за работодателите, които наемат младежи.


Съставил: Йоан Колев

Снимки: БГНЕС, pixabay

По публикацията работи: Анна Фуцкова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Димитър Главчев

Не е предвидено увеличение на осигурителната вноска

Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..

публикувано на 19.11.24 в 12:07
Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ

Около 20-30 души годишно губят живота си на строителни обекти

Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..

публикувано на 19.11.24 в 11:27
Георги Тахов

България иска защитни мерки срещу вноса на украински мед

По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..

публикувано на 19.11.24 в 11:18