Жителите на болградското село Кубей, Украйна, общуват помежду си на красив архаичен български език, спазват българските традиции, а на трапезата си слагат вкусни български ястия. Селото е известно и като родното място на именития езиковед и борец за чистотата на българския език акад. Александър Теодоров-Балан.
Българите идват в тези краища преди повече от 200 години, но и до днес пазят здрава връзката със своя корен, която, разбира се, минава и през кухнята. За сватба или други големи празненства наред с останалите ястия тук задължително слагат на масата кавърма, пача и сарми – лятно време с лозов лист, а през зимата със зелев, по рецепти, предавани от поколение на поколение.
През топлите месеци обичат да приготвят лека, но витаминозна зеленчукова манджа типично по нашенски – с лук, картофи, патладжан, пипер и домати, а на Бъдни вечер домакините поднасят булгур със сушки (сушени плодове) или с картофи и узвар (ошав), приготвен от сушени зарзали и круши. Това разказа за Радио България Анна Арабаджи, която е родена и живее в Кубей. С нея се свързахме, за да ни обясни за тънкостите в кухнята на бесарабските българи.
Баща й е българин, а майка й – гагаузка. Разказва, че някога селото, в което съжителстват българи и гагаузи, било голямо. Българите наброявали до 6 хиляди. Днес обаче са по-малко, тъй като част от тях отишли да търсят препитание в града.
За името на селото Анна разказва следната легенда:
"Тук имало двама братя. Те били много богати. Единият се казвал Ку, а другият – Бей. Веднъж придошла много вода. Двамата спрели тази вода, за да не залее селото. Спрели я като слагали вълна и лозови пръчки. В тяхна чест селото било наречено Кубей."
Българите тук обичат да се събират по празниците – на приказки, да хапнат хубаво, да тропнат хорце и, разбира се, да попеят песни. „Моята майка обичаше да пее песни за турците и българите“, спомня си Анна Арабаджи и запява тъжна песен-история от времето на турското робство: „Турци си ф село флязали./ Грабнали млада Тудорка…“.
Така от поколение в поколение етническите българи в селото предават паметта за миналото на нашия народ, традициите, обичаите. Така се пазят и традиционните рецепти. "Ние като стари баби крещим на булките: "Ела тук да се учиш! Аз не съм вечна! Ти трябва да знаеш", смее се Анна. Обяснява, че най-предпочитаното при тях месо е овнешкото, а от подправките най-използвана е чубрицата. От кухнята на съседното село заимстват мерудията, а от руската – дафиновия лист и черния пипер. Червеният пипер също е на почит, като задължително си го приготвят сами у дома.
А ето как готвят нашите сънародници любимата кавърма:
"От овнешко месо. Слагаме малко агнешка мазнина да се разтопи. После слагаме месото. Похлупваме го, за да се задуши малко. Добавяме вино и оставяме да ври с него около час. След това махаме капака, разбъркваме, слагаме подправките и оставяме да ври в отворена тенджера, докато се свари", разказва Анна.
Неразделна част от българската кухня и в Кубей е баницата, която наричат "милина". Най-често слагат плънка от сирене, но през лятото могат да я приготвят и с повечко лук, копър и яйца. Анна Арабаджи с вещина ни разкрива тайните на приготвянето на сочната и апетитна баница:
"Точим кори, малко ги изсушаваме. Сетне пак ги слагаме на масата. Мажем ги с мас или с маргарин, слагаме отгоре смесени извара и сирене, да не бъде много солено от сиренето, после ги навиваме и ги нареждаме в тавичката. Отгоре пак слагаме малко мазнина или маргарин и пъхаме във фурната за 10-15 минути, за да се подсушат корите хубаво. След това взимаме сметана, яйца, разбъркваме, заливаме милината и печем."
Баницата е част от менюто и за новогодишната трапеза. Тогава в нея слагат и късметчета. На който му се падне сопичка (пръчица), ще бъде успешен в земеделието, а на който монетка – го чака богатство.
Радио България желае мир и благоденствие на този край с хубави хора – пазители на традициите, и късметът да бъде техен неизменен спътник.
Снимки: личен архив, Facebook / @Bessarabia Secret
На 2 ноември, в сградата на Европейския съюз на площад "Венеция" в Рим бе представен филмът "Усещане за принадлежност" на режисьорката Ирена Даскалова и по идея на Венета Ненкова, създател на неделното училище "Асен и Илия Пейкови" в италианската..
В Генералното консулство на България във Валенсия е постъпила информация от близките на един от българските граждани, с които нямаше връзка досега, че са успели да установят контакт с него и се намира в добро здравословно състояние, съобщиха от..
Българската общност в Италия отбеляза 110 години от смъртта на Пейо Яворов. Това се казва в съобщение на сдружение "Български щит", изпратено до БГНЕС. На 3 ноември в италианския град Борго Верчели се проведе церемония в чест на 110..