Група от учени тръгна по следите на българските места за памет, за да обрисува националната културна територия отвъд съвременните граници. Това духовно пространство – чрез паметниците, военните гробища, крепостите, църквите, манастирите, свидетелства за богатото наследство, оставено от българите по времето на Средновековието, Османската империя и нашето Възраждане.
Шест от десетте страни, които учените от Института за етнология и фолклористика към БАН посещават, са разположени на Балканите. А това е място, където границите винаги са били динамични.
“В България анекдотично казваме, че на Балканите всеки граничи със себе си – разказва гл.ас. Лина Гергова. – Посетихме обекти от граничните зони около нас, от територии, смятани в исторически план за изконно български. Някога, те са принадлежали към Царсимеонова, Санстефанска България, а днес символизират голямата, велика българска държава и се срещат във всички съседни страни. В Турция, тези места са концентрирани изключително в Одрин и в Истанбул. В Гърция, много обекти са свързани с Егейска Македония, с тракийските българи и водачи на българските революционни борби като Капитан Петко Войвода и Гоце Делчев. В Северна Македония дори нямаме български места, защото цялата е мислена като българска. В Сърбия са Западните покрайнини, военните паметници в Белград, Първата българска легия, паметта за Левски и Раковски. В Румъния, пластовете са много – имаме български общности в различни части на страната, която до голяма степен е свързана и с националноосвободителното ни движение.”
В Италия, Русия, Унгария и Чехия местата за памет по-скоро са свързани с цивилизационния принос на българите. Лина Гергова дава пример с две от предполагаемите български сестрински държави, както ги нарича тя – Волжка България на територията на днешен Татарстан в Руската федерация и Алцековата България в района на италианския град Неапол. В селцето Челе ди Булгерия има издигнат паметник на хан Алцек – брат на основателя на българската държава хан Аспарух, и там всяка година се извършват поклонения.
В българската културна територия личат стъпките и на множество интелектуалци, артисти, учени, спортисти, прославили страната ни по света.
“Иван Вазов, като символ на българската литература, представя България в алеята на писателите в Загреб – казва още Лина Гергова. – Негов паметник е издигнат и в Рим сред останалите поети и писатели на площад “Торвалдсен”. Един от най-малко познатите монументи е в унгарското градче Кишкьорьош - там се намира къщата-музей на Шандор Петьофи и Иван Вазов, заедно с Атанас Далчев е включен като преводач на поета. Други известни личности са поетът Пенчо Славейков и скулпторът Асен Пейков, както и биографично свързани с Италия, различни оперни певци. В румънския град Стар Бенешов, в област Банат, пък имаме стадион на името на Христо Стоичков, така че трябва да отдадем дължимото и на българските спортисти.”
И тъй като паметниците, свързани с България, отдавна са познати в научните среди, целта на изследователите сега е да дадат гласност – особено за по-малко известните.
“Например военният паметник край румънското село Туркоая, посветен на трима загинали офицери в Първата световна война – добавя ученият. – Намира се сред каменни кариери в царевична нива и изобщо не е посещаван. А паметникът си стои там и е много красив. Малко познат е и предполагаемият гроб на цар Самуил на остров Св. Ахил в едноименната базилика. За съжаление, поради трудна достъпност и политически проблеми между България и Македония – макар че той е на територията на Гърция, гробът е малко посещаван и за него няма конструирана памет. Просто се знае това място.”
Според Лина Гергова обектите от българската културна територия трудно се поддържат от разстояние. И все пак, по думите ѝ, след 1989 г. грижата към тях се засилва. Така военните гробища в Букурещ, Белград, Виена, Будапеща вече са реставрирани и паметниците обновени. Интерес за опазването на местата за памет има не само от страна на държавата, но и от неправителствени организации, партии, български общности зад граница.
Снимки: Диана Цанкова
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..