Според неофициална статистика българите на остров Кипър наброяват между 50 и 70 хиляди. Много от тях възприемат пребиваването си в страната като гурбет – временна работа в чужбина за печалба или препитание, и живеят с мисълта един ден да се завърнат. Това е причината да се стремят децата им да бъдат свързани с България на най-различни нива. Сред тях владеенето на родния език заема първостепенно място.
Докато се намира у дома, Таня Христова помага на български деца да подобрят познанията си по роден език след завръщането си от чужбина и да се интегрират в нашите училища. А когато преди повече от 20 г. отива в Кипър, родители се обръщат към нея с един въпрос – какво ще правят нашите деца, след като не учат български език? Така разбира, че голяма част от сънародниците ни нямат намерението да се установят на острова.
“Тогава се замислих и си казах – да, аз вече видях какъв е проблемът в България – спомня си Таня Христова. – И се обърнах към нашето посолство в Кипър. Оттам ме насочиха как да създам българско училище. Направих го заради децата и техните семейства – да се върнат в родината спокойни и научени.”
През учебната 2011/2012 г. основаното от Таня Христова българско училище “Паисий Хилендарски” в Лимасол за първи път отваря врати. Започва без никаква държавна помощ, дори учебници липсват. Затова пък се намесват родителите на 40-те деца – помагат с парични средства, правят ксерокопия на нужните помагала. Междувременно създават и сдружението “Българи зад граница”, което си поставя за цел да подкрепя дейността на училището. И тъй като за българските деца, родени зад граница, България е абстрактно понятие, на учителите се пада отговорността да им нарисуват достоверна, но и вдъхновяваща картина.
“За децата, които нямат връзка с България, основното нещо са разказите на другите ученици, имащи роднини там и посещаващи страната – разказва Таня Христова, която освен директор е и начален учител в българското училище. – Правим най-различни проекти – например децата да проучат своя произход, от кой град са родителите им, имат ли все още някакви далечни роднини. Прожектираме им също български филмчета.”
Но нещото, с което неизменно започва първият урок е, че нашата родина България е много красива. “Стихотворението “Аз съм българче” ни показва абсолютно всичко, “Високи сини планини” е песента, която също обрисува страната ни”, добавя Таня Христова. Така през емоциите децата се запознават с родината и изграждат отношение към нея. А всичко това е важно, защото ако те не изпитват някакво чувство, някаква привързаност към България, тогава езикът остава сух, убедена е преподавателката. Помощта на родителите също оказва влияние – разговорите в семейството за това коя е България, както и българските книги, песни и филми.
Българската общност в Лимасол гледат с надежда, но и с притеснения към новата учебна година.
“С голямо желание децата очакват да влязат в училище на живо – казва тяхната директорка. – Но първият и най-голям проблем е още в началото да минем на онлайн обучение, защото маските вече станаха задължителни в Кипър. А на децата никак не им харесва това, тъй като им липсва живата връзка. Другият проблем, с който се сблъскваме всеки път, е дали кипърското училище, чиято сграда ползваме срещу наем вече почти 11 г., ще ни я даде и за тази учебна година. Да се надяваме, че до края на август ще разберем и няма да ни се наложи да търсим нова сграда.”
Ако епидемията от коронавирус отхлаби хватката си, българите в Лисамол ще имат още едно приятно преживяване през идващия месец – фолклорния фестивал за български народни танци и песни, който от 4 г. организира сдружението “България зад граница”. Тазгодишното му издание е предвидено за 25 септември и в него освен известни български народни певци ще участват състави от целия остров. Организаторите си го представят като български събор, на който гостите чрез пъстрия фолклор и благозвучния език да видят със сърцето си, че България е една много хубава страна.
Снимки: Българско училище ,,Паисий Хилендарски" Лимасол, Диана Цанкова
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) . В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..
Български информационен ден ще се проведе днес в Айндховен, Нидерландия. Представители на различни български организации ще споделят ценна информация по разнообразни теми. Посетителите ще могат да научат повече за българската студентска асоциация в..
Българката Цвета Калейнска, която от 16 години живее в САЩ, издаде двуезична книжка за оцветяване "История на кукерите", която излиза и в България на 1 декември, съобщи БТА. Книжката е налична в САЩ, Англия, Франция, Италия, Германия и Япония, където е..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..
Сънародничката ни Доли Михайловска, която живее в Бразилия, открива днес самостоятелна изложба в Сао Пауло, предаде БТА. Експозицията, кръстена..