Август започва горещо в политически и икономически план за България. Още в първия ден на месеца погледите се насочиха към президента, който издаде два указа, с които разпусна 47-ото Народно събрание и назначи служебен кабинет.
Първата задача пред служебния кабинет е организирането на честни и демократични избори. Тя обаче се усложнява от съпътстващата предизборната ситуация сложна обстановка в политически, икономически и международен план.
На прага на задаващата се зима, най-голямото предизвикателство пред служебното правителство като че ли е да реши енергийния пъзел, подсигурявайки доставките на необходимите количества природен газ.
Очаква се газовата тема да бъде доминираща при предизборната кампания. „Дебатът за доставките на газ е доминиран от политически изказвания, експертните са изключение. Има постоянни нападки, трупа се политически капитал, но това не помага да разрешаване на ситуацията“, коментира Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт.
Само преди дни премиерът в оставка Кирил Петков обяви, че са договорени 7 танкера с втечнен газ, които обаче не е ясно кога ще стигнат до България и дали това ще бъде на приемлива за българите цена. Опозицията в страната се опасява, че не са подсигурени места, където този газ да бъде разтоварен. „Със задълбочаване на газовата криза в Европа, капацитетите на терминалите за регазификация на втечнен газ изчезнаха, защото всички търговци се ориентираха натам, и това не е изненадващо“, обясни Калоян Стайков в интервю за БНР.
„Разбира се, че има технически възможности. Естествено те не са най-лесните, тъй като ситуацията е трудна в цяла Европа – това не е типично само за България и чисто техническият капацитет за подобни мерки също е ограничен. Което означава че няма да вземем идеалното решение, просто защото него го няма, и трябва да се търсят алтернативи, които по някакъв начин да осигурят необходимия ефект.“
Решението не се благоприятства от постоянните нападки между бившата управляваща коалиция и опозицията. „Това е много добре за трупане на политически капитал, но реално по никакъв начин не помага на ситуацията“, анализира Стайков.
Според експерти на най-голямата опозиционна партия ГЕРБ договорените количества газ – от Азербайджан и анонсираните от премиера в оставка седем танкера, от които може да се разчита на около 100 млн куб.м. газ месечно, са недостатъчни за потреблението от октомври 2022 до април 2023 г. В телевизионен ефир те показаха писмо от „Булгаргаз“ до Българския енергиен холдинг, в което, по думите им, се твърди, че газ няма и няма да има. И предложиха идея за десетгодишен договор, който да осигури нужните количества.
„Дългосрочният договор е един от вариантите и естествено условията по него ще са много по-добри отколкото тези на договори, свързани с доставки месец за месец – и като цена, и като количества – посочи икономистът Калоян Стайков. – Разбира се, че такъв подход е възможен, но това трябва да бъде осъзната политика от страна на правителството – да се разгледат възможностите и да се избере най-доброто решение на този етап. Никой не е казал, че този дългосрочен договор трябва да покрива пълните количества, които са ни необходими. Има много различни варианти, но „Булгаргаз“ трябва да излезе то този навик да осигурява над 90% от количеството си от един доставчик по дългосрочен договор. Ситуацията вече е различна.“
А тя предполага по-активна политика както от страна на правителството, така и от страна на „Булгаргаз“, категоричен е експертът. По думите му, страната ни е трябвало да реагира по-рано. „Преговори трябваше да са започнали още с началото на войната в Украйна или през април, когато "Газпром" спря доставките за България. Ако сега започват преговори, със сигурност сме закъснели“, изтъкна Стайков.
Осигуряването на доставките от газ ще е в ръцете на служебното правителство и в страната се чуват опасения, че то може да направи завой и да възстанови доставките на руски газ, като приеме условието на "Газпром" за заплащане в рубли.
„Възможно е да се направи такава стъпка. Никой не е казал, че не може да се водят преговори с "Газпром" и да се изчисти ситуацията с плащанията, но там остава големият въпрос със сигурността на доставките. Защото имаше страни, които се съгласиха с новите условия и количествата, които се доставят към тях намаляха. Очевидно на такъв търговски партньор не може да се разчита.“
Съставил: Елена Каркаланова (по интервю на Силвия Великова, БНР-„Хоризонт“)
Снимки: архив, БГНЕС
В петък, 1 ноември, сутринта на места в котловините и низините видимостта ще е намалена. Минималните температури ще са от 5° до 10°, в София – 6°. През деня ще е слънчево с разкъсана облачност. Максималните температури ще достигат 17° – 22°, в..
В последния октомврийски брой на "България днес" поглеждаме към актуалната следизборна политическа ситуация и даваме думата на българи отвъд Океана, които правят предложения за промени в изборните процедури, за да се улесни участието на сънародниците ни..
Хора с ментални затруднения ще споделят своята уникална гледна точка към архитектурното наследство на София във фотографската изложба "Архитектурни истории от Стара София". Откриването е на 1 ноември в Културното пространство на Централни хали в..
Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации обединява над 80 български и международни компании, които си поставят една глобална цел –..
21 гласа не достигнаха на партия "Величие" за влизане в новия парламент. Това заяви председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Росица..
В брой 24 на предаването говорим за (не)познатите съвременни български будители зад граница: С България в сърцето и в далечна Аржентина –..