Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кризата в образованието е криза на бъдещето

Сериозна липса на базови умения за работа и дигитална грамотност сред младежите в България отчита УНИЦЕФ

Снимка: архив

Живеем във времена на кризи – здравна, военна, социално-икономическа, политическа. И докато ваксините, изборите и финансовата грамотност може би са решения на проблемите ни днес, то има една тиха и пагубна криза, която все още чака своето решение, а именно кризата в образователната ни система. Сфера, в която реформите са бавни, а резултатите стават видими след поколения. 

За криза в образованието алармира и последният доклад на Международната комисия по образование и УНИЦЕФ, подкрепен от глобалната инициатива „Generation Unlimited“. Озаглавен „Възстановяване на ученето: Доколко децата и младежите са в час с развитието на умения?“ документът включва анализи за уменията на деца и младежи между 15 и 24 годишна възраст в 92 държави по целия свят. 

И въпреки че данните не са изненадващи, са силно притеснителни. Близо половината от младежите на съответната възраст не разполагат с базови умения, необходими за средно образование, а почти три четвърти от тях в световен план не успяват да придобият уменията, необходими за адекватна работоспособност. В България процентът се оказва 48, за сравнение в Испания той е 30, а в Дания – 22.

Мария Янкова
"За разлика от международни изследвания като PISA и TIMSS, в настоящия доклад са включени и децата, които са извън образователната система. В този смисъл тези проценти са по-стряскащи от това, което познаваме до момента", обясни в ефира на програма “Хоризонт” на БНР Мария Янкова, програмен директор „Образование“ в УНИЦЕФ в България.

По данни на Евростат за 2021 година, 14 % от младежите в страната ни са извън системите на заетост, образование или обучение. А проучване на Министерство на образованието за същата година допълва, че 120 000 деца в училищна възраст са в риск от отпадане от образователната система.

Склонно на бързи обобщения, общественото мнение сякаш гледа с доверие на потенциала на младите за четене и учене:

„Младежта не обича да чете книги. С този интернет информация има всякаква и по всяко време“ – казва българин в анкета на БНР Благоевград. На противоположно мнение е негова съгражданка:

„Смятам, че младите са в компютрите, предимно в сайтовете и не обичат да учат от учебниците“ – допълва възрастна дама. Не липсват обаче и оптимисти, според които:

„Българинът много обича да чете книги, и продължават да четат. Младото поколение обаче предпочита съвременни автори.“

Ако наистина младите българи са толкова дигитално ориентирани, защо резултатите от дистанционната форма на обучение са толкова слаби?

Според Мария Янкова страната ни много бързо е успяла да предостави дигитален достъп на учениците, но не е успяла качествено да обхване тези деца и ученици. По думите ѝ, затварянето на училищата заради Covid-19 е повлияло изключително негативно на образователния процес.


"На първо място дистанционната форма на учене до голяма степен изисква умения за учене, умения за самоподготовка, които за съжаление децата у нас не притежават. Според анализ на МОН само около 30-40 % са се справили в новата среда. Затварянето на училищата засили пропуските в познанията на децата и повлия много негативно на социално-емоционалния им свят. Увеличи се ножицата на неравенствата между уязвимите групи деца, които нямаха електронни устройства, и останалите" – признава анализаторът.

Погледнато в перспектива, уменията на младежите не се свеждат само до конкретни оценки в даден момент. Техните възможности и знания са от решаващо значение за развитието на обществата и икономиките, се посочва в изследването на УНИЦЕФ. В тази връзка е важна информацията, че близо половината от децата в училищна възраст нямат базови дигитални умения, а именно да разбират и изпълняват основни дейности на компютър, като копиране или преместване на информация в документ, изпращане на и-мейли с прикачени файлове и трансфер на файлове между устройства.


Фокусът на изследването към възрастовата група 15-24 години е определен от факта, че 2022 г. е Европейската година на младежта. И докато младежите в училищна възраст имат трудности с овладяването на определени умения, то по-големите имат силни ограничения по отношение на трудовата заетост. Те се оказват на най-засегнати от пандемията, която ги е заварила безработни и с много повече временни договори, отколкото постоянни, обясни Мария Янкова.

Какво е решението? 

Важно е да работим всички заедно – институции, неправителствени организации и семейство. Трябва да се приложи холистичен подход, а за България той трябва и да двойно по-ускорен, за да наваксаме пропуснатото, категорична е Янкова

„Резултатите в образованието никога не са бързи резултати и изискват сериозно постоянство. Необходима е постоянна и стабилна визия как трябва да се развива образованието в днешното време. Много важно е да преминем от теоретични знания към практични умения, които реално са необходими за разстежа на едно общество. За съжаление в България имаме една съпротива срещу осъвременяване на учебното съдържание. От друга страна се наблюдава все повече приоритизиране на определени дисциплини, като български език, математика и история за сметка на спорт, музика и изобразителното изкуство. Когато всички европейски държави обсъждаха какви мерки да предприемат по време на пандемията ние въвеждахме допълнителни часове именно по тези предмети. Което доведе до умора и при децата, и при учителите, при това без резултат. Докато колегите ни от Белгия, Германия и Финландия, например, въведоха допълнителни занимания по музика и спорт. Като цяло избраха релаксиращи дисциплини, които да повишат мотивацията на децата чрез едни по-приятни занимания. Все повече държави по света прилагат  стратегии, за това как децата да се чувстват щастливи в училище и с удоволствие, а не по задължение да усвояват знания“ – казва в заключение Мария Янкова.

И тук може би е добре да кажем, че МОН прие национална програма "Заедно в изкуството и в спорта" с финансиране от 90 милиона лева, която ще бъде осъществена през новата учебна година. Добро начало на един дълъг път, който предстои.

Съставил: Весела Кръстева 

Снимки: БГНЕС, УНИЦЕФ, БНР - Видин, архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български вина и биохрани бяха представени в Сеул

Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..

публикувано на 26.11.24 в 15:50

Две комисии към ВСС: Борислав Сарафов има качества да бъде избран за главен прокурор

Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..

публикувано на 26.11.24 в 12:58

Произведения на Георги Господинов и Иван Кръстев влязоха в немски списък на 100 най-значими книги

Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..

публикувано на 26.11.24 в 12:52