Част от ранен римски канал от І в. е бил разкрит по време на разкопки на римска баня на територията на античното селище Акве Калиде през настоящия археологически сезон. Намерени са и структури от средновековни помещения на хоросанова и калова спойка, както и част от средновековен зид, съобщиха от Регионалния исторически музей в Бургас.
При проучване на местността край черноморския град, са били открити също стари монети, предимно от 4-ти век, средновековни печати от 11-и век, както и големи количества художествена керамика от XII-XIII век.Преди дни, археолозите се натъкват и на уникална находка. Става дума за един изцяло запазен олтар с интересен надпис на латински от II в. сл. Хр. От него научаваме, че е издигнат в знак на благодарност към нимфите (покровителки на изворите и дарителки на здраве) с посвещение от римски офицер, родом от Парма в Италия, изпратен да служи на Балканите.
Топлият извор при днешните Бургаски минерални бани е известен от векове. Поклонници от близо и далеч се стичали тук, за да се молят за здраве и да лекуват болежките си. Според исторически източници "Акве Калиде" възниква около минералните извори край днешния град Бургас, още през първото хилядолетие преди Христа. Тогава траките изграждат край горещия извор красиво светилище на Трите нимфи. Комплексът на термите заема площ от шест декара. Заради постоянния приток на хора към лековитата вода, около банята възниква цял град. Римляните нарекли мястото Акве Калиде - „Горещи води“, през 61 г. сл. Хр. император Нерон издига при светилището великолепна баня, по-късно сепоявяват и крепостни стени. През средновековието Акве Калиде става известен като Терма или Термополис (от гръцки - топъл град). През ХVІ век султан Сюлейман Великолепни оценява лечебните качества на водата и изгражда тук модерна за времето си турска баня.
В наши дни туристите могат да разгледат изцяло реставрираната баня на Сюлейман Великолепни, облицована с мрамор и характерната за Ориента керамика.
Съставил: Венета Николова
Снимки: aquae-calidae.com, burgas.bg
Очакван с трепет и отбелязван с голяма тържественост, Великден е венецът на Христовото учение . За християните той е сбъднатото обещание за победата над мрака и безсмъртието на човешката душа . С надеждата за спасение от преходното и..
Православната църква прославя Велика събота като най-благословения седми ден, в който Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света. Положен в гроба, духът на Исус Христос е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори..
Денят на Христовото Разпятие е най-скръбният за християнската общност, единственият, в който не се извършва Света литургия . Няма и Свето Причастие, защото Сам Господ се е принесъл в жертва чрез кръстната смърт на Своя Син . Тишината изпълва..
Като един човешки живот на 90 години, съдбата на столичния храм "Св. Апостоли Петър и Павел" е изпълнена с възходи и неблагополучия, с терзания, но в..
На днешния ден православната ни църква отдава почит на историческите личности, живели по нашите земи от първи век досега и канонизирани за светци. Всички..
Разкъсана облачност
Ясно