"Оттук започва България" – се пее в химна на град Шумен, написан от журналиста Хачо Мисакян. Днес ще ви разкажем за един американец, за когото градът е не само началото, а цялата любов, която човек може да изпита към България и да запази десетилетия.
"Шумен е част от моето сърце и винаги ще се връщам тук заради спомените, хората и за да следя развитието на самото място", споделя пред БНР Шумен Марк Потс, професор по право, финанси и предприемачество и заместник-декан на Мичиганския университет (Saginaw Valley State University). Има професионален интерес към селското стопанство и развитието на земеделието по света, като през последните 15 години е силно ангажиран в осъществяване на партньорства с български висши учебни заведения и гостуването на американски студенти у нас. Но зад всичко това стоят две години, прекарани в Шумен в началото на века, които оставят отпечатък до живот. Тогава 22-годишният студент Марк, като доброволец от Корпуса на мира, пристига от родния Мичиган в българския североизток със задачата да помогне при разработването на общински проекти. Приключенският дух и екзотиката на избора си определя с фамилна обремененост. Прави го на чудесен български език.
"Най-вероятно това идва от моята прабаба, която е украинка и половината от моето семейство са емигранти от Украйна. За мен винаги е било важно да се връщам в региона, ако мога така да го обясня, и да правя каквото мога за по-доброто бъдеще на хората тук и за мира и развитието. Научил съм много от България и съм дълбоко благодарен за културния досег, който страната ви ми даде. Защото България от всички културни гледни точки е коренно различна от САЩ. Като пример се сещам за вицовете и анекдотите, с които българите минават през деня си. Аз разказвам тези вицове на децата си и това ми дава сила в личния и професионалният ми живот да вървя напред. Когато мисля, че нещо е зле, винаги се сещам за тях и се смея, защото се сещам какво е било тук и знам какво е сега. И си давам сметка, че бъдещето може да бъде по-хубаво. България ми дава надежда" – разказва ни Марк.
Днес той вижда реализираните проекти, по които е работил в общината. "Сега е светло вечер, има осветление. Преди не беше така. Въздухът е по-чист, отпадъците са по-малко", обяснява американецът, но е категоричен, че не се оплаква от миналото и това, което е било. Напротив, казва, че онези години са едни от най-хубавите в живота му – с малкия избор на заведения и храна, сведена до шопска салата и мешана скара, но с много истински приятели и пълноценно общуване. Сега средата е малко повече в синхрон с човешкото гостоприемство, усмихва се той. Което обяснява и факта, че все повече емигрирали българи сега искат да се върнат в родината си и много шуменци се завръщат в родните си къщи. Всички американски студенти, които са дошли в България по негова препоръка искат да се върнат отново тук, "а някои дори го направиха вече", казва ни професорът.
"Когато се срещнем в университета след това и си говорим за Шумен, всички са много впечатлени от природата и най-вече от българите."
Спомените са и неговото най-ценно нещо от България, което е взел със себе си в Мичиган.
"Спомените ми от времето, прекарано в селата наоколо – Мадара, Дибич, Ловец, да варя домашна ракия с близки приятели и да съм част от българската култура и традиции. Да ви призная, и до днес правя вкъщи всяка седмица домашно кисело мляко. Подквасвам го и закусвам с българско кисело мляко. В тези моменти винаги ме обзема желанието да се върна на село, да се върна в Шумен!" – признава ни Марк Потс .
Съставил: Весела Кръстева /по интервю на Катерина Петрова, БНР-Шумен/Снимки: visitshumen.bg, shum.bg
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..