Краткосрочната фискална стойност на падането на правителството възлиза на 900 млн. лв., според Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика. Но ако политическата криза се задълбочи, резултатът в средносрочен и дългосрочен план може още повече да покачи цената, която трябва да платим – например да минира пътя към еврозоната и предвидимостта на цялостния данъчен модел.

На фона на война, растяща инфлация, скачащи цени на суровините, евентуален недостиг на енергоресурси страната ни е изправена пред поредните предсрочни избори или ново правителство, крепящо се на нишка, която дори лек повей може да прекъсне. "Партиите сякаш продължават да се омотават в дребни вътрешнополитически боричкания и не посочват изход от ситуацията", каза в ефира на БНР-Видин проф. Вили Лилков – политик с кариера и в парламента, и в Столичната община. Той определи настоящата политическата ситуация в България като „прекалено сложна“.

"Преди 2 г. започна мощно движение за смяна на политическия модел, за връщане на парламентаризма, за отстраняване на корумпираните от властта – добавя той. – В същото време се създадоха нови политически проекти с претенцията да бъдат носители на нещо ново. Днес обаче се намираме не само в тежка вътрешнополитическа, но и в нова геополитическа ситуация заради войната в Украйна. Освен това имаме икономически проблеми, свързани с енергоресурсите, независимо че икономиката като цяло продължава да върви добре."

• Инфлацията достигна нов рекорд от 16,9%

Когато няма стабилно парламентарно мнозинство, което да е наясно какви допълнителни разходи може да позволи, се стига до неконтролируемо отпускане на средства чрез т.нар. тематични мнозинства, казва Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Той дава пример с неотдавнашната актуализация на държавния бюджет и предвидените повече пари за заплати в някои сектори, за оборудване на болници, за общини.

"Ако правителството може да си позволи да похарчи един милиард за различни мерки извън вече утвърдения бюджет, дали това са най-умните мерки, които ще дадат най-добър ефект", пита икономистът. Изхождайки от политическата конюнктюра, той предупреждава, че съществува риск за фискалната стабилност на страната ни.

"Най-голямото предизвикателство в момента е да продължи икономическият растеж – казва още Лъчезар Богданов. – Ако имаме конкурентноспособен бизнес, висока заетост и ниска безработица, нови и растящи инвестиции, частният сектор също ще вдига възнагражденията и дори при инфлация покупателната сила за голяма част от домакинствата ще се запази. Работещата икономика означава и повече приходи от данъци в бюджета. Тогава ще се постигнат повече социални разходи и без да надхвърляме 3% бюджетен дефицит, както и ще имаме отворена врата към еврозоната през 2024 г. Влезем ли обаче в рецесия, спрат ли бизнес активността и инвестициите, всичко като домино ще се обърне. Така че е важно при всички политически кризи да имаме благоприятна среда за бизнес и който и да управлява, да не застрашава функционирането на икономическия живот с понякога глупави и неразумни неща. С други думи, ако не помага, поне да не вреди в настоящата политическа ситуация."

В условия на война всяка държава започва да мисли глобално и да пренарежда своите приоритети, подчертава Вили Лилков. Докато България, по думите му, е вън от този дневен ред, затънала в дребни политически ежби.

“Всяка партия чертае разграничителни линии, тропа с крак и казва – ние това няма да престъпим, а в същото време Европа се пренарежда. – заявява Вили Лилков. – Крайно време е поставянето на червени линии на ниско ниво да бъдат забравени и да се потърсят съюзи в името на дългосрочни и глобални интереси. След изборите партиите с евроатлантическа насоченост и утвърдени ценности би трябвало да си подадат ръка, за да гарантират едно, бих го нарекъл, геоевроатлантическо мнозинство в парламента по определени приоритети и пълен управленски мандат.”

Съставил: Диана Цанкова (по интервюта на Анжела Каменова, БНР-Радио Видин)

Снимки: архив