Кампанията по прибирането на реколтата от пшеница в страната ни е в разгара си, а заедно с това се отвориха отново въпроси около цената на зърното и дъмпинговия внос. От 20 години насам България увеличава добивите си от пшеница и други зърнени култури и напълно задоволява нуждите на населението. В началото на жътвената кампания от Министерството на земеделието побързаха да уверят, че годината е добра за зърнените култури и се очаква добивът на пшеница да не е по-лош от миналогодишния. В момента в Добруджа и в района на Силистра  се жъне около 500 кг средно на декар площ. Очаква се количествата в края на кампанията да достигнат над 6  млн. тона, което е напълно достатъчно в рамките на една календарна година. „Досега винаги сме успявали да осигурим собствения си продоволствен резерв, криза не е имало от 90-те години насам. Бизнесът е добре организиран, българските мелничари, търговци, производители на хляб винаги се запасяват с добра и качествена пшеница, но повече от 2/3 от реколтата на България трябва да бъде изнесена, за да може да влязат свежи пари в икономиката и в родното земеделие“ - заяви изпълнителният директор на Софийската стокова борса Васил Симов в ефира на БНР-„Хоризонт“:

„Преходните запаси от пшеница надхвърлят 250 млн. тона. Тази година цената на пшеницата ще бъде с около 10-15% по-висока от миналогодишната, достигайки до 300 долара на тон стартова юлска цена. Далеч сме от скъпата пшеница през март на цени от 450 – 500 долара. Но пък и производството на пшеницата в световен мащаб няма да е по-малко, в сравнение с предходната година. У нас има производство - поне три пъти по-голямо, отколкото е вътрешното потребление, затова трябва активно да изнасяме. Държавата и правителството, всички трябва да помагат, за да върви износът много бързо и ефективно. Пшеницата и тази година се очаква да е около и над 6 млн. тона, а вътрешното ни потребление е по-малко от 2 млн. тона годишно. Така страната ни има експортен потенциал от близо 4 млн. тона, които трябва да изнесем колкото може по-бързо, в конкуренция с големи износителки на пшеница от региона, каквито са най-вече Русия, Украйна, Румъния.“

„Зърненият баланс не притеснява производителите на пшеница, той е осигурен и количествата са предостатъчни, за да има и за износ. Проблемът е, че вместо сега да се помага на тези, които произвеждат, те са заплашени с дъмпингов внос, което подбива цените. Вносът идва от Украйна и е на по-ниски цени“ – посочи в интервю за БНР- Стара Загора Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите:

„Толерантни сме към тях, но с тези действия на фирми и отделни лица, които търсят начини да печелят само те и да погубват чуждото производство и самите производители, това не е добре. Между колегите виждам страх и напрежение, а това поражда напрежение, ще доведе до безизходица и ще вземем нещата в свои ръце. Ние сме принудени да произвеждаме със скъпи препарати, да спазваме редица еко норми на ЕС, а това оскъпява производството.“

В отговор на опасенията на зърнопроизводителите свързани с вноса от Украйна на пшеница със занижени цени и фитосанитарен контрол, министърът на земеделието в оставка Иван Иванов заяви, че се правят проверки на граничните пунктове. От тях обаче станало ясно,че в България са влезли общо 6 хил. тона пшеница и 1300 тона ечемик до 14 юли т.г.. По данни на ведомството, тази пшеница е за реекспорт, а количествата й са пренебрежимо малки, в сравнение с това, което се прибира в страната ни. Министър Иванов припомни, че предвид опасенията от продоволствена криза през отминалата пролет, ЕК взе решение зърното от Украйна да се внася без мито. За много от страните членки на ЕС това е важно, защото те имат отчайваща нужда от внос на зърно.

Съставил: Гергана Манчева

Снимки: БГНЕС, архив, grain.bg