Нова епоха в културната индустрия, най-големият и представителен конгресен център в България – това е популярното лице на Националният дворец на културата, разположен в сърцето на българската столица. Но той е много повече, защото за четири десетилетия внушителната сграда и красивата градина около нея са се превърнали в притегателен център за срещи, културни събития, разнообразни видове спорт и веселие за гражданите и гостите на града ни. От там тръгва и централната пешеходна зона на града, част от бул. Витоша.
През 2021 година Националният дворец на културата (НДК) отбеляза своята 40-та годишнина. Ограниченията, породени от пандемията Covid-19, както и финансовите затруднения на дружеството, с които то все още се бори, не позволиха юбилеят да бъде ознаменуван подобаващо. Но за НДК си заслужава да се говори по всяко време, защото това е архитектурен обект с национално значение, открит през 1981 г. по повод 1300-годишнината от основаването на българската държава. Хиляди българи участват с доброволен труд в построяването на основната сграда, като заради липсата на достатъчно строителни работници, помощ оказват и граждани на Кипър, Югославия и Виетнам.
"НДК представлява своеобразен храм на всички изкуства. В двореца се съхранява живопис, стенопис, металопластика, скулптора, дърворезба и т.н. Понеже хората разпалено се интересуват от мистиките около НДК, държа да кажа, че дворецът е известен със символиката, която носи. Искам да уверя, че в цялата сграда няма нито един символ на политическата епоха, по време на която той е съграден."
Любопитен факт е, че в строежа на централната сграда са вложени повече от 10 000 тона стомана. Водещ акцент в концепцията на сградата е светлината. Събеседникът ни на драго сърце споделя местата в Двореца, където можем да открием разнообразните ѝ олицетворения.
"В почти всички над 120 образци на визуалното изкуство, които откриваме вътре, основен елемент са светлината, пламъците или огънят, както и птицата феникс. Именно това изобразява и първоначалната емблема на двореца, създадена от художника Стефан Кънчев, запазена и до днес на всички врати в сградата. В централното фоайе се намира и статуята "Възраждане", зад нея е металопластиката на Михаил Бенчев "Пламъци". Стенописът в Зала 8 пък се нарича "Огън" и на него са изобразени повечето народни будители."
По време на специално събитие по повод годишнината от откриването на комплекса, бе лансирана идея за пространствена трансформация на двореца. Макар това все още да е само един студентски проект, до чиято реализация може и да не се стигне, попитахме младия архитект Богомил Пунчев в каква посока трябва да бъде тази промяна.
Настоящето и бъдещето на НДК са неразривно свързани с публиката, открила зад стените му своя оазис за бягство от забързаното ежедневие. Извън богатата палитра от събития, с които е запълнен културният календар в Двореца, предстои сградата да бъде достъпна и за любопитните да узнаят повече за собствената ѝ история и безценните артефакти, които съхранява.
"Надявам се скоро да успеем да зарадваме туристите с възможността да разгледат вътрешността на двореца, водени от екскурзовод – анонсира пред Радио България архитектът Иво Чифлички. – Така произведенията на изкуството ще станат по-достъпни за хората, макар и при спазване на стандартите за тяхното опазване. Мога да ви гарантирам, че дори и след 40 години, тези произведения са непокътнати и се намират в завидно добро състояние."
*Свидетелство за таланта на архитект Александър Баров са редица монументални сгради в България. Най-значимата сред тях несъмнено е Националния дворец на културата. Негово дело е и преустройството на Дом №1 на резиденция "Бояна", в която от 1999 г. се помещава Националният исторически музей. На него дължим и построяването на столичната зала "Универсиада".
Снимки: ndk.bg, Facebook /Иво Чифлички, Национален дворец на културата, So Sofia
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София...