Единствено в бургаското пристанище
живота ме изпълва с възхищение!

Така започва стихотворението си "Пристанище" от 1969 г. Христо Фотев, един от най-вдъхновяващите български поети от новата ни история и емблематична личност за родния си Бургас. Той, заедно с редица свои колеги, интелектуалци и артисти изграждат в края на XX век прозвището на черноморското селище като "град на поетите, художниците, актьорите и музикантите". А цялата магия на бохемския им живот и новаторско мислене, извън клишетата и соц-нормите, се е случвала в определени заведения, които за тях били "творчески фабрики", разказва пред Радио България журналистът Мариана Първанова. Самата тя, в продължение на години, събира парчетата история от онова време чрез разказите на участници и свидетели на славните артистични години край морския бряг. В резултат на труда й е книгата "Бохемските места на соца. Бургас", която е своеобразно продължение на изданието "Бохемските кафенета на соца", посветено на София.

• По следите на бохемските кафенета от соца

"Още докато подготвях книгата за софийските кафенета всички художници, писатели и музиканти, с които се срещах, ме връщаха към Бургас и казваха, че подобна книга трябва да има и за него", спомня си Мариана.

"Бургас е бил не много голям град, говорим за 50-те - 80-те години на миналия век. И въпреки това, по разкази на хората и писмени свидетелства, преброих около 20 емблематични заведения, от които около шест са запазени и до днес, което никак не е малко предвид големите архитектурни промени, извършени в последните години. Сред тях са "Морското казино", хотел "Приморец", Ресторант "Златна котва", прочут с морските си деликатеси, сладкарница "Роза".

За съжаление почти няма къде да се прочете за живота в тези места, а той е бил много важен. Събитията в кафенетата, убедих се в София, сега и в Бургас, са създавали един паралелен живот, отвъд казионния ни, официалния. Това са били места за по-свободомислещи разговори, за нетрадиционни и нови идеи, за техния обмен и обсъждане. За съжаление тази част от тогавашния културен живот на България не попада в пресата. Има я в спомените на някои хора, които са били преки свидетели и участници на тези събития и това е моят главен източник на информация.“

Откритата морска шир и бургаското пристанище, най-голямото в България, се оказали пропусклива на европейски дух и световни идеи граница. „Културният живот в Европа бързо достига до Бургас чрез корабите, пътуванията на моряците и на интелигенцията“, разказва Мариана Първанова. За това спомагал и пъстрият етнически състав на града, сред който многобройна арменска и гръцка колония.

„Бургас е бил място, където е можело да си купиш например музика на Бийтълс и изобщо модерен рок. И едва по-късно тя тръгва към вътрешността на България.“

Този свободен досег с външния свят се оказва особено важен за художниците, които били ядрото на всяка бохема. Те са имали информация за новите течения и имена в изкуството и много са се влияели от тях- разкрива журналистката. И въпреки стандартите, които са били налагани за соц-реализъм в онези години, те успяват да прокарат нови течения в изкуството. Този богат живот извън дома, показва колко буден и обединен е бил градът - благодатна почва за създаването на отворена и готова да приеме новаторството публика, признава Мариана Първанова. В подкрепа на думите си, журналистката припомня историческата режисьорска четворка, която започва работа в Бургаския държавен театър "Адриана Будевска" през 1957 година. Благодарение на прохождащите в професията Венелин (Вили) Цанков, Методи Андонов, Юлия Огнянова и Леон Даниел бургаският театър за първи път в България дръзва да постави текст на немския драматург Бертолт Брехт, нещо нечувано дотогава.

Какъв е Бургас днес?

"Бургас, като архитектура, донякъде е запазил външния си вид от онези години, но според мен е загубил от своя артистизъм и специфичност. Но вярвам, че и днес всеки, който попадне в града усеща тази приятелска и донякъде домашна атмосфера, за която разказват всички още от средата на миналия век. И това е голямата разлика на Бургас от Варна, който е един много по-сериозен, много по-суров, по-официален, ако мога така да го нарека, град. Имено това е запазено и до ден днешен, което е ценното."

• На разходка в крайморския парк на Бургас