Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Непознатата история на българите в Таврия

Животът и съдбата на българските преселници в Таврия, които наброяват близо 40 000 души, заселени на територията на днешна Украйна и полуостров Крим, рядко са обект на изследвания, полемики и обсъждания. Липсата на достатъчна публичност по темата, води и до погрешното схващане, че бесарабските и таврийските българи са една и съща родна диаспора. Таврийските българи са с много по-малка численост от сънародниците ни в Бесарабия. Процесът на тяхното изселване започва още по време на Руско-турските войни от 1769 до 1878 г., продължава и след 9 септември 1944 г.

Владимир Калоянов
В своя труд "Цената на българщината в Таврия" доктор Владимир Калоянов дава отговор на редица въпроси, свързани с демографското, икономическото и социалното развитие на тази по-малобройна българска общност. Обект на изследванията му е конкретен 30-годишен период в началото на ХХ век:

"Засягам периода от 1917 до 1945 година, защото от 1917 г. Руската империя започва опитите си да ни асимилира – обяснява в интервю за Радио България Калоянов. – С тази книга се старая да покажа как да не правим грешки. Целта ми е тя да стигне до училищата. Тази история трябва да служи за урок как да оцеляват българите и българщината в чужбина. Заради нея, макар да не съжалявам, че я написах, аз вече не мога да пътувам в Украйна, тъй като рискувам да бъда задържан от руснаците на път за родния ми град Мелитопол."

Михаил Груев
Председателят на Държавна агенция "Архиви" доцент Михаил Груев посочи някои от неоспоримите достойнства на този труд, запълващ един значителен период от полето на историята.

"Изследването на Владимир Калоянов се намира в един неопределен сложен жанр. То обединява история, демография, етнография, но и лични съдби на хора. Опитах се да сравня с други изследвания и автори, занимавали се с тази тематика и трябва да призная, че трудът на господин Калоянов има редица приноси, свързани с най-ранното датиране на българските преселници към Влашко и Русия, случило се в края на Руско-турската война (1769-1774). Приносът на изследването на Владимир Калоянов е, че хвърля нова светлина и върху историята на Гладомора. По негови данни, става дума за загуба на между 7 и 10 милиона души от населението на Украйна, загинали вследствие на две от трите му вълни – в периода 1921-23 година и 1932-33 година. Интересното за това изследване е, че то включва и неизвестни исторически извори, тъй като Владимир Калоянов години наред работи в украинските архиви в Киев и Харков, а също така и в тези на Москва и Санкт Петербург."

Паметници на жертвите от Гладомора край с. Тягинка (между Одеса и Таврия) и на българите – жертви на репресиите в c. Коларовка (Тавpия, Украйна).
От близо 30 години в България съществува Дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец", чиято цел е да направи тази общност по-видима у нас. За изминалото време, организацията е постигнала не един успех в тази посока.

Галин Георгиев
"През годините нашето дружество е работило и продължава да работи за изграждането и поддържането на културни връзки с българите в Бесарабия и Таврия – пояснява съпредседателят на "Родолюбец" Галин Георгиев. – Нашата дейност се ограничава в няколко основни пункта. На първо място, това е Денят на бесарабските българи, който отбелязваме на 29 октомври."

По думите на Георгиев, именно на неговата организация се дължи възраждането, още преди 20 години, на ежегодните чествания на този ден.

Сред акцентите в тяхната дейност е и издаването на алманах с текстове от сънародници от най-старите български общности, населяващи Украйна, Молдова, Русия, Казахстан и други бивши социалистически републики. Дружеството е организатор и на ежегодна кръгла маса, посветена на различни проблеми, отнасящи се до тези общности. Сред успехите, постигнати от "Родолюбец", Галин Георгиев изтъкна решаването на сериозен проблем, свързан с Постановление 103 на Министерския съвет, което позволява граждани от Украйна, Молдова и други страни, да се обучават в български висши учебни заведения.

"По това постановление имаше доста проблеми преди 1 година. Случи се така, че от кандидатите, които могат да се възползват от тази възможност, бяха изключени онези, които вече имат българско гражданство. Сдружението ни проведе редица срещи в Комисията за българите в чужбина в Народното събрание, както и с вицепрезидента Илияна Йотова. Нашите настоявания се увенчаха с успех и проблемът вече е решен."

Снимки: БГНЕС, личен архив, архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Севар Огнянов

Българите в Гърция – все по-малко и все по-изборно апатични пред секциите

23 са изборните секции, в които могат да гласуват българите в Гърция днес. Те са с пет по-малко от броя им на вота от 9 юни тази година. Най-много секции – пет – са открити на остров Крит. Те се намират на удобни за избирателите места...

публикувано на 27.10.24 в 15:09
Д-р Цветан Ценков

Педиатър е председател на единствената изборна секция в Кувейт

Напълно спокойно и нормално, съгласно закона протича изборният ден в единствената открита секция в Кувейт. Българската общност в Арабската държава наброява около 300 – 350 души, предимно високообразовани специалисти в областта на медицината,..

публикувано на 27.10.24 в 13:37
Диди Хатчер

Диди Хатчер от Бостън: Ще гласувам пак и пак… колкото пъти трябва

Сградата на Българския център в Нова Англия, САЩ, в която се помещават също българското училище и българската църква в Бостън, е домакин на една от двете секционни избирателни комисии в района. "Предварително подадените заявления за гласуване..

публикувано на 27.10.24 в 13:10