Историята за Еньовден е като красива приказка, събрала чудодейната сила на билките, младостта и красотата, които съпътстват празника. Приказка, към която с радост се връщаме всяка година на 24 юни, разказваме я на децата си, за да посеем в душите им почит към мъдростта и традициите.
Не е тайна, че ритуалите на Еньовден и до днес се изпълняват от много българи. Обикновено това са билколечители, почитатели на билколечението, жени и млади момичета от фолклорните групи, каквито има във всяко българско село, че и в много от градовете. Те излизат сред природата в ранната утрин, преди изгрев слънце. Казват, че по това време билките притежават най-голяма лечебна сила, защото в нощта срещу празника небето се отваря, звездите слизат на земята и омайват треви и цветя.
Лековити са и водите, защото слънцето, завършило пътя си към лятото, се окъпва и поема обратно – към зимата. Затова е добре човек да се претърколи няколко пъти в росната трева или да се изкъпе в река или езеро.
Легендите разказват, че когато Господ направил човека от кал, го оставил на слънце, за да изсъхне. Решил да си почине, но бил изморен и задрямал. Дошъл дяволът и намушкал човека с пръст, покривайки тялото му с множество дупки. Като видял това, Господ събрал треви и с тях запушил всяка дупка. След това благословил тревите да се превърнат в лековити билки. Пропуснал само един отвор и оттам болестите започнали да се промъкват и да вредят на хората. Затова народът ни вярва, че произходът на билките е свързан с вечната битка между доброто и злото, между Господ и дявола.
На същата дата – 24 юни, православната църква отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на този очевидно езически обичай. Народът ни го нарича свети Иван Бильобер, Иван Летни, Средѝ лѐте, Яньовден, Еньовдън, Еньовден.
Според традицията, по пътя и докато се събират билките, се изпълняват специални песни. Те звучат и днес при възстановките на обичая, които се организират в цялата страна.
На този празник са посветени и съвременни авторски песни във фолклорен стил. Като песента "Еньовден" на сестрите Ива и Ева Валентинови. "Преведена" от граовското наречие, тази песен разказва: "Станали рано призори все млади моми и невести … омайни билки да берат. Бели кошули носеха, тучни ливади сгазиха и се в росата търколиха… Докато слънце огрея, росни си билки набраха, венци на глави сплетоха, за здраве ги нарекоха…"
Снимки: pixabay, личен архив
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..