Трите опозиционни партии в българския парламент (ГЕРБ, ДПС и "Възраждане") и отлюспилите се от управлението "Има такъв народ" със 125 гласа свалиха председателя на парламента Никола Минчев и дадоха знак какво ще се случи след по-малко от седмица, когато в пленарната зала ще се гласува вот на недоверие към коалиционното правителство на Кирил Петков.

"Случилото се не е изненада за никого, то беше предизвестено, както е предизвестено какво ще се случи на вота на недоверие към правителството следващата седмица. Не ме напускаше усещането за дежавю, когато през 1992 г. ДПС свали правителството на СДС. В общи линии това се случи и днес – 30 години по-късно" – така заместник-главният редактор на в. "Сега" Мария Стойкова коментира гласуваното в парламента отстраняване на председателя Никола Минчев от "Продължаваме промяната".

• 125-ма депутати гласуваха "за“ отстраняването на председателя на Народното събрание

Настроенията пред Народното събрание върнаха спомена за лятото на 2020 г., когато българите излязоха на улиците, настоявайки за промяна на управлението в страната. Последваха трикратни избори докато се стигне до коалиционното правителство, начело на страната ни днес, натоварено с високи очаквания за промяна на статуквото. Дали парламентарното прегрупиране ще доведе до нови предсрочни избори предстои да разберем. Хората на площада обаче категорично заявиха, че им е омръзнало от "безобразията, които се случват в Народното събрание" и обясниха подкрепата си за досегашния председател на парламента:

"Мотивите са, че интелигентните, мислещи, можещи хора трябва да бъдат оставени да си гледат работата, а не всеки път да се появява мафията и да изрива всичко, което си струва."

"Това гласуване за мен не беше насочено срещу Никола Минчев, а беше тест за вота другата седмица срещу правителството, за да може да се тества дали ще мине новото мнозинство."

"И го тестваха, и мина. Очевидно трябва да се готвим за нови избори."

• Правителство на малцинството или предсрочни избори очакват България?

Къде се "счупи" управлението на държавата?

Според политолога Тончо Краевски в момента, в който управляващата коалиция е осъществила целта си – да премахне предходните управляващи от властта, е започнало да се развива нов разлом в политиката.

"Цялата обществена и световна конюнктура се смени, т.е. различията, които бяха водещи, вече не са толкова актуални, а се появиха други – войната в Украйна, енергийната криза, въпросът за Северна Македония и свалянето на ветото – все неща, които не е имало как да бъдат изговорени, когато коалицията се е сформирала защото никой не е предполагал, че те толкова силно ще засегнат обществото."

Според Краевски законодателната инициатива на досегашното мнозинство не е намерила съдържателен израз. "Не успяха да изразят в законодателната си инициатива как си представят нулевата толерантност към корупцията, освен в това да се изберат почтени хора в изпълнителната власт. Възниква обаче въпросът кои са почтени".

Журналистът Мария Стойкова посочва и политическата неопитност на управляващите като причина за разпада на коалицията:

"Ако бяха по-опитни политици, тази коалиция може би можеше да просъществува, защото покрай кавгите в последните две седмици се видя, че там не е имало никакъв коалиционен разговор. В този смисъл трябваше да положат повече усилия да стане по-единна коалицията, защото спекулациите "защо се стигна дотук" са твърде много и трудно може да се отсее истината."

Войната в Украйна също има принос, променяйки приоритетите пред "Продължаваме промяната" и ИТН. Енергийната диверсификация на България е най-голямото достижение на правителството, според Стойкова:

"И изведнъж, когато България най-сетне след толкова години реши да се диверсифицира енергийно, това промени отношенията, а също и поведението на ИТН. Затова се опасявам, че когато падне това правителство, независимо какво следва - ще се върнем пак обратно и ще бъде подписан отново договор с "Газпром"."

Голямата енергийна тема обаче сякаш остана на заден план, а като повод за разпада на коалицията беше изведена политиката по отношение на българското вето към Северна Македония.

Политическият сюжет тепърва ще се развива. Според правилника на парламента до избора на нов председател, временно изпълняващ длъжността ще е зам.-председателят, който е представител на най-голямата парламентарна група. Това е Мирослав Иванов от "Продължаваме промяната", който трябва да насрочи и кога ще се проведе дебатът по внесения вот на недоверие. Най-късно това може да стане в сряда – 22 юни.

Съставил: Елена Каркаланова /използвано е интервю на Диана Янкулова, БНР-„Хоризонт“/