Както древногръцките градове спорели къде е родното място на Омир, така и днес две български планински градчета – Банско и Самоков, спорят къде е родното място на св. Паисий Хилендарски, създателя на "История славяноболгарская". За по-голяма доказателствена сила са вдигнати паметници на монаха просветител в с. Доспей и в гр. Банско.
Но най-важните живи паметници на св. Паисий са преписите на неговата история, затова той още през 1762 г. призовава читателите си: "Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!".
До нас са достигнали над 70 преписа на тези революционна за българите книжица, която се е предавала от ръка на ръка след написването ѝ преди 260 години в Зографския манастир и е дала началото на Българското Възраждане.
Още в бароковия увод, авторът оспорва античната представа за Божието предопределение и пренасочва житейското оправдание за суетността и изменчивостта на човешката съдба в оптимистичната идея, че злото не е вечно, че онеправданите народи, като българите, могат да имат и по-добра участ. "Дивни са присъдите на Бога, неизследима е бездната на неговите съвети за управлението на тоя свят и за промисъла, с който управлява царствата на тоя свят – раздава ги, променя, пренася и когато иска, погубва и пак възстановява. Понякога ни се струва, като че не се грижи за нас, като че ни е пренебрегнал с безкрайна забрава, но не е така. ... Кой ще последва неговите съвети, за да възстанови пак и събере разпръснатите и изцери съкрушените? Това знае само Бог със своите свети присъди".
Светогорецът е пътувал много из българската земя и затова много добре познавал своята публика, това са "простите орачи, копачи, овчари и занаятчии, верни на своя език и род". Като историк, тръгвайки още от библейските времена, Паисий разказва за 33-ма български владетели, като откроява 13 от тях. Това е пантеон, по който и до днес, без промяна в тълкуванието, българските учебници излагат средновековното ни минало. “Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци просияли от българския род и език", заявява Паисий за българите, за да вдъхне надежда на един народ, поставен от векове под чуждо господство.
От опита в Атон при пренията с елинските, сръбските и руските духовници, можем да наречем пророчески онези части в "Историята", озаглавени – "Тук внимавай читателю, ще кажем накратко за сръбските крале", както и "За славянските учители". В тях св. Паисий категорично се противопоставя на опитите, които още тогава се правят, да се омаловажи българският характер на великото дело по създаването и утвърждаването на българската писменост и средновековна култура, като вторично им се придаде някакъв безличен "славянски" облик: "При все че москалите, русите, сърбите и други се хвалят, че те по-напред са приели славянските букви и кръщението, но не е така. Не могат да представят за това никакво свидетелство".
Че християнската вяра е съществена за избавлението на българите, Паисий свидетелства с краткото описание на новобългарските мъченици и дейци от османските времена, като св. Пимен Зографски, светците Димитрий Нови Басарбовски, софийските мъченици св. Георги, св. Николай и св. Терапонт, както и с просиялия в Битоля през 1750 г., "в българската земя", св. Ангел от Флорина.
Новобългарският историк отправя и политическо послание към своите сънародници. Обобщено то е: българите са били славни и храбри, имали са свои владетели и държава, равна на останалите в Европа. Но поради несъгласието помежду им, както и във войните със сърбите и гърците, Бог ги е наказал, като е отнел свободата на всички тези народи. Но Бог е милостив. Ако българите останат твърди в своята християнска етика, постигнат съгласие помежду си, започват да се просвещават и продължат да се трудят, то Бог ще им върне свободата и държавата. Точно заради това начертание, което с по-голям или по-малък успех е постигнато през Българското Възраждане, ние трябва да почитаме Паисий, не само като светец, но и като национален пророк и радетел на православната трудова етика.
В своята книга "Времена съзаклятни" (2005 г.) Кольо Ангелов е записал предание, което също потвърждава начертанието на св. Паисий. Когато големият отомански реформатор Мидхат паша през 1864 г. отивал да оглави Дунавския вилает, пренощувал в Шумен. Там рано сутринта бил събуден от звъна на казанджийските и железарските чукове. Когато пашата запитал, кой вдига толкова шум, му било отговорено, че това са българските занаятчии, които започват работа. "А кога турците започват работа?" – запитал отново Мидхат паша. Отговорено му било, че турците не практикуват занаяти. Нищо повече не казал младотурският реформатор, освен: "Няма дълго да властваме над българите".
Снимки: Иво Иванов, БГНЕС, архив
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си..