Да надзърнеш в съвремието през очите на ренесансовия човек и от това да се родят истории от собствения ти въображаем свят – подобна амалгама от минало, настояще и имагинерност “забърква” художничката Лиляна Дворянова в десетата си самостоятелна изложба “Присвоени погледи” в столичната галерия “Етюд”. Извървявайки пътя от първоначалния замисъл до крайния резултат, тя се натъква на причудливи откривателства – пътувайки в бъдещето, човек успява да се интегрира в новата среда, докато посоката назад го лишава от смисъл и той се превръща в шут.
Идеята да присвои очите от ренесансови и от класически картини хрумва на Лиляна Дворянова като на шега. Един ден, за забавление, тя изработва колажи на членове на своето семейство, преобразявайки ги в кралски особи от старите портрети. След това пуска образите им в интернет, ала за своя почуда заваляват поръчки от непознати, които желаят да се превъплътят в Шекспир, бог Марс и всякакви герои.
Покрай тези занимания художничката събира архив от множество портрети и в нея се заражда идеята да експериментира. Така решава да вземе очите от картините, а с помощта на дигиталната трансформация да изгради съвсем нови образи и истории.
По време на творческия процес Лиляна Дворянова забелязва, че образите от портретите сякаш се вглеждат в срещуположния човек – “с някакво изискване, а погледът им те пронизва”.
“По някакъв начин портретите носят своето време – продължава тя. – Затова и картините се получиха с особена атмосфера, която не бих могла да постигна, ако просто ги нарисувам или взема очите от някоя фотография и ги колажирам. Те сякаш осветяват с особена светлина това ново визуално пространство, в което са положени. И тази светлина по някакъв начин е дошла от миналото.”
Когато прави шеговитите колажи за своето семейство, художничката се уверява, че съвременните лица, насложени върху ренесансовите и класическите образи, стоят смешно и карикатурно. Докато присвоените погледи от миналото изглеждат естествено дори и днес. “Те стоят убедително, в тях все още има живот, който може да породи образ, история”, казва художничката. Но дали така ще бъде и с нашите очи, ако хората от бъдещето погледнат през тях?
“С новите технологии човекът в един момент може да изчезне и това ме ужасява – отговаря Лиляна Дворянова. – Самата аз използвам дигитални инструменти, но процесът ми отнема време, в което мисля и живея с дадения проект. А ако всичко се прави чрез изкуствен интелект – например задаваме задачата да ни направи картина тип Винсент ван Гог, и той я произведе веднага, съвсем ще се загуби границата с човек, изкуство, авторство. Тогава къде отива творчеството като процес на вътрешно преживяване.”
Поглеждайки през очите на другия можем да събудим емпатията в себе си, да предугадим чужди планове, да усетим дори туптенето на нечие сърце. Вярва се, че погледът улавя като в мрежа ближния.
“Може би не ние гледаме през техните очи, а всъщност нас ни гледат от портретите – заключава художничката. – Друг е въпросът как изглеждаме в техните очи. Но когато човек се чувства наблюдаван, той винаги играе някаква роля и иска да изглежда добре в чуждия поглед, така че е добре да се замисляме за това по-често. Въобще връзката минало, история, бъдеще е търсен момент и ми е интересно какво ще произлезе от този експеримент. Нямам обаче окончателни отговори – всеки зрител сам ще отговори за себе си.”
Нидерландката Естер Вилемс продължава да привлича хора от различни градове и националности в своя клуб за български народни танци, създаден в Хага и носещ името "Зора". Основан е през 2017 година и още тогава в него се записват 13 души, които с..
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..