В старинния център на гр. Банско е събрана историята на красивия планински град, превърнал се в курортен и фестивален център през последните десетилетия. Там се пази и памет за българското Възраждане, за развитието на българското образование, архитектура, живопис. И не на последно място – за велики личности, посветили себе си на вярата и Отечеството.
ˮСвета Троица“, един от най-големите християнски храмове на Балканите, сякаш събира всичко това между каменните си зидове. Осветен е през 1835 г., изписват го Димитър и Симеон Молерови, представители на известната Банска иконописна школа. Звездното небе на тавана, по което преминават облаци и ангели, нарисувал Велян Огнев, представител на Добърската школа.
Според градската легенда, докато работел в църквата, Велян зърнал София Бенина – сестрата на Неофит Рилски, чиято родова къща (превърната в музей) и до днес е на метри от църквата. Така пламнала тяхната любов, но това е една друга история…
Амвонът на ˮСвета Троица“ е забележителен със стилизираните рисунки, които го покриват. От него, на 5 октомври 1912 г, големият наш поет Пейо Яворов провъзгласил свободата на Банско с думите: ˮБратя,… от днес сте вече свободни българи!” Тези думи са изписани върху паметника на поета, издигнат в двора на църквата. Може би най-вълнуваща е историята на построяването на самата сграда, продължило две години.
Банскалии и до днес почитат паметта на Лазар Герман – богат търговец, тогава кмет на Банско. Патриот и силно вярващ човек, той дарил земята, а за градежа се обърнал към съгражданите си за пари и доброволен труд. Разбира се, давал всеки грош, който можел да отдели. Това било едно от големите му дела, последното в земния му път.
Още за храмовия комплекс ˮСвета Троица“ , за историята и легендите около него, ще научите от публикацията на сайта на Радио България "Храмовият комплекс ' Св. Троица‘ в Банско".
Снимки: БГНЕС, архив
Независимо от възраст, вяра, етнос и социална принадлежност, паметта за националния герой на България Васил Левски обединява българите по цял свят. В деня на неговата гибел хиляди се стичат към мемориалите на признателност, за да се поклонят пред..
На 2 февруари според българския народен календар се отбелязва празникът Петльовден – за здраве и плодовитост на мъжката челяд. Най-широко той е разпространен в Източна България. Един от задължителните елементи е жертвоприношението на..
На 1 февруари Българската православна църква почита паметта на Свети Трифон по нов стил. Денят предшества празника Сретение Господне. Светецът, живял през III век в малоазийската област Фригия, имал лечителска дарба. Убит е, след като отказал да..