Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Черешова задушница е втората събота в годината за почит към напусналите този свят християни

Снимка: БГНЕС

Черешова задушница е. Както винаги денят, в който си спомняме за нашите близки, които вече не са на този свят и се молим за упокой на техните души, е в събота. В храмовете, след Божествената света литургия се отслужва и Панихида за всички починали, след което миряните правят подавки помежду си.

В народния ни календар Черешовата задушница се наричана още Спасовска задушница, защото следва празника Възнесение Господне или Спасовден. Тя е втората задушница в годината, след задушница Месопустна, а следващата е Архангелова задушница. Всяка година е на различна дата, винаги в края на май или през юни, като се определя според Великден, който е подвижен празник. Черешова задушница е в съботата преди рождения ден на Християнската църква - Петдесетница, който пък е 50 дни след Великден.

Името Черешова идва от сезона на черешите, които зреят по това време и са част от подавките, които християните раздават в църквата и между близки и съседи, в знак на почит към преминалите в отвъдния свят техни родственици.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Новият сливенски митрополит Арсений

Сливенска епархия има нов митрополит, пред Синода го посрещнаха с възгласи "Недостоен"

В многовековната ни църковна традиция миряните винаги са посрещали новия свещенослужител или владика с възгласи "Достоен". Така те показват уважението си, с надеждата той мъдро да води паството към духовно спасение. Не така обаче беше посрещнат от..

публикувано на 27.05.24 в 15:15

Манастир на 900 години се появява от нищото при строеж на автогара в Созопол

При разкопки на мястото на новата автогара в черноморския град Созопол бе открит манастир от XI век, който е функционирал до края на XIII век. Предполага се, че обектът е бил унищожен от пожар, за което свидетелстват пластовете от въглении..

публикувано на 26.05.24 в 09:15
„За буквите“ на Черноризец Храбър

Кога е създадена глаголицата?

" Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени (да пишат) славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ..

публикувано на 24.05.24 в 09:15