Изложба под надслов „Дните на Мустафа Кемал Ататюрк в София (27 октомври 1913 г. – 02 февруари 1915 г.)“ ще бъде открита днес в столичната изложбена зала “Архиви” в присъствието на вицепрезидента Илияна Йотова и на турския посланик у нас Айлин Секизкьок. Експозицията е резултат от съвместната работа на държавните архиви на Турция и на България. Мустафа Кемал Ататюрк пристига у нас години преди да оглави парламента на новата Република Турция през 1920 г. Той е изпратен в София като военен аташе, но след като страната му се включва в Първата световна война, получава заповед да се завърне в Истанбул.
В изложбата са включени документи за назначаването на Ататюрк като военен аташе и командващ на една от дивизиите в турската армия, военната му биография, доклади до османския генерален щаб. Във витрини пък хронологично са изложени документи и снимки – писма от и до Ататюрк, фотографии, поздравителни писма, спомени и книги, свидетелства за чествания на негови годишнини.
През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български фестивали и обратното. Това показва нарастващото артистично взаимодействие между двете страни, което носи..
"Ако България ми беше разказана" – под това заглавие в Париж започва новата инициатива на Българския културен институт във френската столица в партньорство със Синематеката за документално кино към Обществената библиотека (Bpi) на Центъра "Жорж..
Писателят Калин Терзийски и неговият сборник с разкази "Има ли кой да ви обича?" отварят вратите на Българския културен институт в Берлин на 1 април, когато ще се състои среща на публиката с автора. Животът в града, пълен със загадки, драми и..
Писателят Калин Терзийски и неговият сборник с разкази "Има ли кой да ви обича?" отварят вратите на Българския културен институт в Берлин на 1 април,..
"Ако България ми беше разказана" – под това заглавие в Париж започва новата инициатива на Българския културен институт във френската столица в..
През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български..