Любовта на един италианец към животните и недокоснатата природа на Рила са превърнали едно китно село в истински рай за малки и големи. То се казва Маджаре и се намира в подстъпите на планината, недалеч от известния курорт Боровец. От няколко години, тук ехти … бодър магарешки рев, защото в селцето живее многочислено магарешко семейство. За него се грижат Микеле Крешентини и партньорката му Оксана. Той е италианец, тя – бесарабска българка и заедно успяват да осъществят своята мечта. Преди няколко години те създават магарешка ферма, която изпълва ежедневието им с ведрина и смисъл.
Той е родом от италианския град Пезаро. Преди десетина години пристига по работа в София, после се установява в Самоков. Запознава се с Оксана и през 2018 г. се сдобиват с красива къща в близкото селце Маджаре. Признава, че в началото му било трудно да свикне с новата действителност, липсвали му близките, семейството в Пезаро. "Българите са като сънародниците ми в Южна Италия" – казва за Радио България Микеле, и добавя:
"Това са хора гостоприемни, готови да ти помогнат, но все пак сме с различни култури и начин на мислене. Това понякога те затруднява, защото могат да са и доста уклончиви. Обичат да казват "Няма проблем, няма проблем!". Но често се оказва, че проблем има! И в някои случаи това създава пречки. Много приличате на неаполитанците и на сицилианците, които са сърдечни и гостоприемни. И там я карат малко по-полека. Но стане ли дума за работа, изникват затруднения" – казва италианският предприемач.
Микеле е пленен от пейзажите на Рила и е посветил свободното си време на една благородна цел – отглеждане на магаренца, чиито стопани се чудят как да се отърват от тях. За целта с партньорката му започват да издирват животни от цялата страна, с идеята да развиват магарешки туризъм по италиански модел.
"Италия преди около 20 г. беше като България сега, в смисъл, че и там това животно започна да изчезва, покрай разпространението на селскостопанската техника, която замени магарешкия труд. Но през последните години в Италия стана особено популярен т.нар. бавен туризъм сред природата, с помощта на магарета и сега тези животни излизат на сцената" – разказва Микеле.
Магаренцата от Маджаре участват в образователни инициативи с децата от училища в Самоков и София. Те пристигат във фермата, за да общуват с дългоухите и да се разхождат с тях по красивите пътеки на Рила. "Децата са по-предразположени да изживеят това приключение по един по-натурален и див начин – палатката, огънят, да общуваш с животното, да се грижиш за него, да го храниш, да опознаваш природата – това за тях е невероятна емоция" – продължава Микеле. Освен това, малки и големи се включват в различните турове с продължителност от един час до 6-9 дни. Има магарешки маршрут от село Маджаре до Банско. Организира се и преход в Родопите от Девин до Пловдив и друг в Стара планина под наслов "Магарето и розите". При него пътешествениците тръгват от Беклемето (в Стара планина) и стигат до Казанлък, за да участват в Празника на розата, който се провежда всеки първи уикенд на юни месец.
Хубавото, според Микеле, е че магарето се движи бавно, то е натоварено, но не прекалено, с багажа на туристите, а те през цялото време спокойно се наслаждават на панорамата, снимат, почиват си и общуват с природата. "За жалост, през тези две години на ковид и покрай войната в Украйна, нещата са в застой по отношение на чуждите туристи" – казва Микеле . Чак сега започват да се проявяват признаци на оживление. Това лято фермата очаква италианска група, която ще пристигне в селото, чрез партньорски туроператор от Ботуша. Но Микеле и Оксана работят и по други проекти, които са на път да превърнат Маджаре в модел за развитие на екотуризъм.
Снимки: личен архив
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..