Едва ли през последните две години и половина, докато се "пазехме" от вируса в домовете си, сме си представяли, че милиони хора ще бягат от своите "сигурни крепости" принудително. Едва ли някой е вярвал, че краят на световната здравна епидемия ще дойде с началото на война. Война в Европа в XXI век. Но животът е непредвидим сценарист и точно така се разви историята ни. А опитът показва, че част от решението на всеки проблем е той да бъде погледнат в очите, да бъде видян и признат. Това ни доказва и един от последните артистични проекти в България, създаден за да помогне на бягащите от войната в Украйна.
Интерактивната изложба "Малките свидетели на войната" представя рисунки на най-невинните жертви на случващото се – децата, и техния поглед върху войната. Инициатор, организатор и автор на творческата концепция на проекта е "121 Agency" в лицето на Геновева Андреева, в партньорство с Националната мрежа за децата (НМД).
"Рисунките достигнаха до нас чрез Музея за детско творчество от Украйна. Ние се свързахме с дамата, която го ръководи, по много интересен начин. Един ден, докато се чудехме как може да помогнем, намерих в интернет агенция в Киев с дейност, подобна на нашата. Свързах се с тях с предложение, ако имат познати, които вече са пристигнали в България, да ни се обадят, за да им помогнем с каквото можем – с контакти, с настаняване, с работа. И така, една от жените от Украйна, която ни се обади, беше Наталия Склиарска. Оказа се, че тя има фондация, която събира детски рисунки, и е основател на "Музея за детско творчество" в Киев."
След първоначалната среща вземат решение да направят обща изложба в София. Геновева разказва, че такава изложба вече е имало в родината на Наталия, но тя е била в класически вид. Заедно решили да надградят проекта и да го превърнат в интерактивна експозиция от пет инсталации под формата на хексагони с детски ръст. "Идеята е буквално да се наведеш и да погледнеш през очите на децата и да разбереш, как те виждат войната" – обяснява българката. А самите рисунки са хронология на "немислимото", което се случва и днес. От първия ден на войната Kids Creativity Museum започва да събира рисунки на украинските деца, създадени под звуците на сирени и бомби, за да изследва войната през техния поглед. Те стигат до тях по дигитален път от най-различни градове на Украйна, сред които Киев, Мариупол и Харков. Много често родителите сами изпращат снимки на рисунките на децата си, които след това екипът на Наталия Склиарска публикува. "Изобщо мисията на Музея за детско творчество е да изследва мирогледа на децата по дадени теми и съответно да защитава техните интереси и да се съобразява с тяхната гледна точка" – обяснява Геновева Андреева. Например преди войната децата са рисували много на тема Covid-19, уточнява тя.
Много символично е мястото, на което "Малките свидетели на войната" беше показана за първи път– софийското метро. В продължение на две седмици две от големите спирки на Столичния метрополитен станаха дом на петте "артистични деца" от проекта.
"Разбира се, връзката, която правим е с метростанциите в Киев и не само, които се превърнаха в символ на бягство от войната. Голяма част от децата прекараха първите дни именно там и това е било тяхното убежище. Голяма част от рисунките, които показваме, са създадени точно в метрото и затова решихме да започнем от там", обяснява Геновева.
А как децата виждат днес войната? С тежка въздишка младата българка отговаря, че човек трябва да погледне рисунките, за да се докосне до истинския отговор на този въпрос.
"Има рисунки, които са с директни послания като например – "НАТО, моля, затворете въздушното пространство", "Путин, спри войната!" или просто "Не искам война". На други пък войниците са изобразени като ангели. Една, която ми е любима, е съвсем обикновена картинка на кравички в едно поле. Тя се нарича "Мирни поляни" и представя мечтата на едно дете да види мястото, на което живяло, по начина, по който е изглеждало преди войната. Мечтата за мир в най-чист вид."
До края на месеца изложбата може да бъде видяна в Дома на киното в София, където е част от Международния фестивал "Погледни на Украйна с други очи". На 31 май рисунките ще бъдат част от специалното събитие, на което ще бъдат връчени наградите за принос към живота на децата "Златна ябълка" в Детския куклен театър, организирано от Национална мрежа за децата. Предварително е известно, че специалната награда тази година се присъжда на доброволците, които подпомагат украинските бежанци. Инсталациите ще бъдат част и от церемонията по връчване на културните награди "АртАкция" на 22 юни в "Топлоцентрала" в София. Основната цел на проекта е да събере средства за спешните нужди на децата бежанци в България чрез Фонд "За украинските деца бежанци", създаден от НМД. "Планът е изложбата да бъде активна поне няколко месеца, защото нуждата от средства за тези деца и техните семейства няма да приключи скоро. Дори войната да свърши утре тези деца ще имат нужда от много неща" – категорична е Геновева Андреева.
Рисунките на децата можете да разгледате ТУК.
*По данни на ООН към 12 април 2022 г., над 4 милиона деца са избягали от украинските си домове.
Снимки: 121agency.bg, nmd.bgИстория като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..