Със сигурност едноименният площад пред храма "Света Неделя" в центъра на София ще бъде едно от най-оживените места между 23 и 25 май. Очаква се хиляди да се се преклонят пред мощите на солунските първоучители светите братя Кирил и Методий. Мощите идват в българската столица за първи път, от светогорския манастир Есфигмен в Атон.
Въпросът за мощите на славянските първоучители е истинска мистерия, в която действителността надминава и най-голямото въображение.
Според пространното житие на светеца, когато Константин-Кирил философ се споминал на 14 февруари 869 г. в Рим, неговият брат Методий положил тялото в ковчег и се готвел да го върне в манастира Полихрон. Но римските епископи и папа Адриан II, пожелали тялото да бъде положено в храма "Сан Клементе", който тогава бил извън Вечния град. Преди полагането на ковчега, отдясно на олтара се случило първото чудо. Епископите пожелали да го отворят и да видят дали тялото е вътре цяло и непокътнато, но не могли да го отковат и ковчегът бил положен неотворен.
В началото на XVIII век суровата фасада на средновековната църква е преоблечена отвън в нова барокова одежда, а отвътре с нов стенопис. Но на по ниските нива основите на стария храм, а дори и на римски градежи, са напълно запазени, както и съхраняваните там мощи на светци, включително и на св. Кирил.
По повод 1000-годишнината от Моравската мисия на Кирил и Методий, която тържествено е отбелязана в Рим през 1863 г., доминиканските монаси започнали изследвания в "Сан Клементе", за да издирят къде точно е бил кириловият гроб. Без успех проучванията продължили до 1870 г.
Век по-късно, по повод 1100 годишнината от Моравската мисия, със същата задача е натоварен падре Ленард Бойл. По документи той установява, че в размирните години след Френската революция ценностите на храма са изнесени. Мощите на св. Кирил в мраморна урна отиват при монсиньор Лоренцо дук на Матеи. Той е наследен от фамилията Античи от Реканати. В родовото им имение Бойл открива мощехранителница с надпис "ex ossibus sancti Cyrilli" – "костите на св. Кирил". Според Ватикана в нея е имало костица от пръст от светеца.
В своята книга "Италиански потайности" дългогодишният преводач в българското посолство в Рим Асен Марчевски се позовава на самия падре Бойл и твърди, че в мощехранителницата е била цяла ръка. По нареждане на Ватикана останките са положени в олтара на светците Кирил и Методий, вляво от вратата на първия етаж, под стенописа с братята. Има предположения, че през XIX век част от мощите на светеца попадат в Солун, където са съхранявани в богата гръцка фамилия и дарени в Атон.
Междувременно през 1929 г. България е първата славянска държава, която поставя мозаечна икона на св. Кирил в базиликата "Сан Клементе" в Рим. Образът е дело на родения в Солун проф. Любомир Далчев. Доста по-късно там, над предполагаемия празен гроб, се появяват и благодарствени надписи от други славянски народи.
За останките на св. Методий се знае още по-малко, макар в Чехия да ги издирват вече три века. След смъртта му на 6 април 885 г. и опелото на славянски, гръцки и латински език, той е погребан в столицата на Великоморавия Велеград в "стената зад олтара на Света Мария". До днес не е сигурно къде се е намирала тази столица. Според част от чешките археолози това е било селището на река Морава при Микулчице.
Проф. Зденек Кланица и неговият учител проф. Йозеф Поулик смятат, че св. Методий е бил положен в голямата трикорабна княжеска базилика на Микулчице. В гроб № 580. в зиданата камера са открити лакътна става, останки от сребърно тъкана дреха, от широк кожен колан със сребърен накрайник.
Там са намерени златно звънче и позлатена декорирана медна пластина от обков на книга и метална бъчонка за вода с кръст. Има и нещо като жезъл, в който е скрит меч тип ромфея. Напълно е възможно подобен жезъл да е носен от архиепископ Страхота, както моравците превеждат на славянски името на Методий.
Дали гробът е бил ограбен при маджарските нашествия или преди това мощите са пренесени от неговите ученици, избягали в България, можем само да гадаем. В Бохемия и до днес разказват легендата, че останките на първия моравски архиепископ са прибрани от таборитите на Ян Хус. За да не попаднат в ръцете на католическата църква, те били укрити от наследниците на хуситите – "чешките братя".
Извън разследванията на историците, за да се потопим в атмосферата от житията на св. Константин-Кирил Философ и св. Методий е достатъчно да се разходим на по-малко от 300 км от София до Солун, Гърция.
Снимки: Иво Иванов
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..