Войната и хладилникът определят политическите предпочитания на българина

Световната банка прогнозира свиване на потреблението в световен мащаб заради кризата от войната в Украйна и удара върху финансовото състояние на богатите държави. В тази ситуация очакванията на българското общество са за адекватни политики, които да предпазят хората от обедняване. Според директора на Европейската агенция за подобряване на живота и труда Ивайло Калфин „няма как да се запази стандартът на живот на всички“. В настоящата криза правителството може да помогне на онези, които не могат да понесат тази цена, за да не изпаднат "под чертата" – коментира той пред БНР.

Инфлацията в страната продължава да расте. За април тя се увеличава с 2,5 на сто от предходния месец, а спрямо година по-рано българинът купува с 14.4 % по-скъпо. Хората се притесняват, че доходите им се стопяват с всеки изминал ден. В опит да компенсират това обедняване от седмица в медийното пространство се обсъждат различни мерки за подпомагане на българската икономика и гражданите. Част от тях са подкрепени от работодателите и синдикатите и дори успяха да намалят протестното напрежение. Проблем обаче се оказа легитимността на обявените мерки, защото бяха анонсирани само от една от партиите в управляващата коалиция – Продължаваме промяната с лидери премиера Кирил Петков и финансовия министър Асен Василев.

"Не усещаме следизборното споразумение да е реализирано в пълнокръвна, сбъдваща се управленска стратегия. Всичко потъна в мъгла и нещата започнаха да се случват ден за ден" – коментира в тази връзка политологът Любомир Стефанов. Той е на мнение, че липсват дългосрочни мерки – „виждаме мерки "тук и сега", които нямат хоризонт и не ги виждаме "на 6, 12, 24 месеца". Ивайло Калфин отиде дори по-далече, определяйки поведението на партиите в управляващата коалиция като на деца в магазин: "Чуваме всякакви невероятни желания и всеки иска повече и повече."

Дали наслагването на кризи и разнопосочните сигнали от управляващата коалиция не събуждат желание за ново разпределение на политическите карти?

"Имаме смяна на политическия елит, който е неопитен, учи се в движение и затова има общо усещане за несигурност" - коментира пред БНР Добромир Живков, управител на социологическа агенция "Маркет линкс“, която представи свое социологическо проучване, реализирано съвместно с бТВ, за доверието на българите към основните политически фигури в управлението. Растат тревожността и страхът от загуба на покупателна способност, но обществото не е узряло за предсрочни избори, сочат данните от изследването.

"Тенденцията на спад на доверието в институциите и в основните за нашия политически пейзаж лица е налице и в последния месец. Това основно се дължи на няколко кризи, които формират перфектната буря. Тези тенденции се разгръщат основно от началото на войната, съвпадат с първите месеци на настоящия кабинет, който заедно с парламента продължава да губи доверието на българските граждани."

От януари до април доверието към Народното събрание е спаднало с 14 % ( от 22 на 8 на сто), а към правителството с 19 % (от 36 на 15 на сто). Премиерът Кирил Петков също губи подкрепа, като доверие към него изразяват 17 % от анкетираните, а недоверие – 68. Според проучването отново на челна позиция сред политическите партии излиза партията на Бойко Борисов, срещу която имаше масови протести преди две години. Ако изборите бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 22,9% от анкетираните, следват Продължаваме промяната /16.9%/, БСП /11%/, ДПС /9.3% и Възраждане /8.6%/.

Социологът проф. Иво Христов, бивш депутат от "БСП за България" обяснява резултатите от социологическите проучвания с „къса памет иинфантилна наивност“. Според него не се оправдават очакванията на хората да се реализират обещанията на ПП за коренна промяна на модела на управление на държавата:

„Когато има ниска политическа култура, наивни очаквания някой да свърши политическата работа вместо вас, прехвърляне на надеждите към поредния спасител, винаги ще имаме закономерно този резултат. Това толкова убийствено поведение се повтаря тези 30 години ... Това правителство ще обере луфтовете и най-големите напрежения и ще се разпадне при първата възможност, в която някой от ключовите играчи в него открие по-светли биографични перспективи извън коалицията“, прогнозира проф. Христов

БСП е може би единствената партия, която успява да прокламира достатъчно добре целите си и задачите в това управление, но една не малка част от избирателите им се увличат по новия проект на Стефан Янев "Български възход", а други – радикализират мнението си и са привлечени вероятно от "Възраждане" – коментира Весислава Танчева, експерт по политическа комуникация. Според нея избирателите на БСП опровергават твърдението, че социалните мерки и икономическото благосъстояние са единственият аргумент при избора на политически предпочитания в настоящия момент, защото въпреки старанията на социалистическата партия в социалната сфера, те се разочароват и предпочитат едно далеч по-русофилско поведение, каквото виждат в Стефан Янев и неговата партия.

"Това на практика опровергава факта, че хладилникът е единствения аргумент при избора на политически предпочитания в този момент. Напротив, войната е фактор и в графиките на социологическите проучвания това ясно се вижда. Спадът на доверие в правителството е стремителен от края на февруари насам", обясни тя.

Разочарованието от правителството е съпроводено от нарастването на тревожността, на страха от загубата на работа и понижаване на реалната покупателна способност, но според експерта по политическа комуникация българите си дават сметка, че кабинетът на Кирил Петков не може да управлява процесите и нещата са извън нашия национален интерес.

Съставил: Елена Каркаланова