Атина ратифицира военно споразумение за помощ със САЩ

Дни преди визитата на премиера на Гърция Кириакос Мицотакис във Вашингтон, гръцкият парламент ратифицира удължаване на двустранното военно споразумение за помощ между Гърция и САЩ вместо за обичайната една за пет години. Договорът предвижда използване на четири военни бази на гръцка територия от американски военни, предаде от Гърция кореспондентката на БНР Катя Пеева. Министърът на външните работи Никос Дендиас изрази надежда за повече присъствие на американски военни сили в гръцката област Тракия. Атина очаква така да ограничи провокациите от страна на Турция в този район. В парламента Мицотакис каза, че споразумението е своеобразен вот на доверие за Гърция, която се превръща в енергиен център за региона след инвазията на Русия в Украйна.
В САЩ се очаква премиерът да обсъди с президента Джо Байдън войната в Украйна, енергийната криза и напрежението в Средиземно море, посочва "Ройтерс". Споразумението за сътрудничество между Гърция и САЩ, подписано за първи път през 1990 г., позволява на американските войски да тренират на територията на Гърция.

Присъединяването на Западните Балкани - геополитическа задача на ЕС

На 19 май председателят на Европейския съвет Шарл Мишел започва обиколка из Западните Балкани, съобщи евроинституцията. В рамките на тридневното си турне Мишел ще посети Сърбия, Албания и Босна и Херцеговина, съобщи сръбската агенция Tanjug. По-рано тази седмица при посещението си в Брюксел президентът на Сърбия Александър Вучич каза, че очаква визита на представители на ЕС, за да бъде обсъден прогресът на Сърбия по пътя към евроинтеграцията.
Също тази седмица федералният министър по европейските и международните въпроси на Австрия Александър Шаленберг посети Северна Македония. Той заяви, че решението на проблема с преговорите на Република Северна Македония за членство с ЕС се приближава, предаде БТА. Според Шаленберг, отварянето на преговорите със Северна Македония и Албания е „геополитическа задача на ЕС и разширяването никога не е било толкова важно“, но „остават някои дребни неща, които трябва да бъдат решени между София и Скопие“. „И двете правителства вече имат компонентите на пъзела. Сега е моментът да получим съгласие“, каза Шаленберг в Скопие, където той пристигна след разговори в София.

Косово започна процедура за членство в Съвета на Европа

Правителството на Косово направи заявка за членство на страната в Съвета на Европа, предаде БГНЕС. В Съвета на Европа членуват 46 държави, а за приемането на нови членове са необходими гласовете на две трети от тях. Надеждите на Прищина за членство се увеличиха след изключването на Русия от СЕ, съобщиха медиите в страната. Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви в Брюксел, че подаването на заявка за членство на Косово в СЕ би било нарушаване на договорите между двете страни, които бяха подписани с международно посредничество, и подчерта, че ако това се случи, ще последва „сериозен отговор” и ще има „последици”.

Всеки втори румънец мисли за емиграция

След началото на войната в Украйна всеки втори румънец е мислил за емиграция, като най-желана дестинация за търсене на работа се оказват Германия, Франция и Великобритания. Това показва допитване на платформа за трудова заетост, цитирано от Радио Румъния. Като основни причини за пътуване 38% посочват желанието за смяна на средата и страната, 24% - личната и семейната безопасност, 21% - достъп до по-висок доход, 14% - професионално развитие, 4% - желание за работа в по-безопасен регион, където не се чувства влиянието на войната.

В Кипър започнаха дебати за легализиране на евтаназията

60% от кипърците са съгласни с легализирането на евтаназията. Това показва първото в страната проучване на нагласите в обществото по този чувствителен въпрос, представено в парламента. То е част от започналия обществен дебат за нуждата от законодателни промени в тази насока, предава кореспондентката на БНР в Кипър Бранислава Бобанац. Проучването на Националния комитет по биоетика на Кипър обхваща 750 души на възраст над 18 години, равен брой мъже и жени. То е проведено в периода декември 2021 – март 2022 г. Депутатите смятат да разработят проект за промени в Наказателния кодекс след широк социален диалог и консултации с медици, в сътрудничество с университети в Кипър и Кипърската адвокатска колегия. Светият синод в Никозия възразява срещу тази идея, тъй като за църквата евтаназията е морално неприемлива.

Съставила: Миглена Иванова

Снимки: ЕПА/БГНЕС, архив